Актуализацията на бюджета с 1.8 млрд. приоритетно за здравеопазване, социална политика и подкрепа към бизнеса продължава стратегията на предпазлива фискална политика, която не води до прекомерно нарастване на бюджетния дефицит и държавния дълг при все пак осигуряване на умерен стимул за икономиката. Това е добре от гледна точка на финансовата стабилност, но в същото време така държавата не използва възможностите за стимулиране на икономиката за по-бързо излизане от кризата, заяви проф. Ганчо Ганчев, икономист и преподавател в ЮЗУ в предаването „Светът е бизнес“ по Bloomberg TV Bulgaria.
Очакваните темпове на икономически растеж ще бъдат по-ниски от средното за ЕС, а България като най-бедната страна в съюза трябва да се стреми към ръст, превишаващ средното, за да се доближаваме до другите, посочи специалистът.
„В този смисъл този бюджет и актуализацията сега не решават нашите стратегически въпроси и не създават предпоставки за ускорен растеж в бъдеще.“
Икономистът смята, че идеята за индексирането на пенсиите е положителна идея, от една страна заради социалния ефект, а от друга защото възрастните хора са ориентирани да изразходват средствата си на вътрешния пазар, а много от тях и в селските райони.
Проф. Ганчев отговори и на въпрос за планираното увеличаване на максималния осигурителен доход, което се посрещна трудно от работодателите в ИТ индустрията. Според него е „нормално хората, които печелят от структурните изменения, от дигитализацията в икономиката, да имат допълнителен принос за социално-осигурителната система“.
Гостът обсъди и непосредственото бъдеще на българската икономика. Според него ако евентуално редовно ново правителство се ориентира по записаното в икономическата програма на „Има такъв народ“, не можем да очакваме промяна по отношение на данъчно-осигурителната система.
От гледна точка на икономическия растеж обаче според специалиста единствената много голяма опасност в момента е нов локдаун заради коронавируса. Той обърна внимание на забавената ваксинация срещу в страната, която би трябвало да е най-правилният метод да се борим с този риск.
„Много по-евтино ще излезе да платим на хората да се ваксинират, отколкото после да ги лекуваме“.
Инфлацията не трябва непременно да ни тревожи, защото тя обикновено е свързана с по-бърз икономически растеж, посочва още проф. Ганчев. Нужно в такава ситуация е целево социално подпомагане на най-застрашените слоеве от обществото. Но той припомня също така, че в условията на валутен борд България и без това няма инструменти, с които да се бори с инфлацията. Тя реално е привнесена отвън.
В разговора бе коментиран и имотният сектор. Цените на недвижимостите са един от индикаторите за прегряване на икономиката. Това е част от фазата на цикъла, каза професорът. Друг е въпросът обаче в каква степен този пазар има влияние върху българската банкова система по-специално. Ганчев посочи принципните разлики между ипотечното кредитиране в САЩ и тук и връзката им с потреблението и предположи, че у нас по-скоро става въпрос за частичен локален балон, който се подхранва от българите в чужбина, които инвестират в имоти тук при отрицателни лихви в Европа.
Гостът коментира и последните промени в Националният план за възстановяване и устойчивост, които според него не са решаващи.
Вижте повече във видеото.
Повече от „Светът е бизнес“ може да откриете тук.