България е решила да преструктурира по-голямата част от средствата, които ще се получат като безвъзмездна помощ от ЕС за бизнеса, в гаранции за кредити. Макар правителството да има правомощията да прави това, няма логика да се спира директната помощ за крайните бенефициенти при наличието на други кредитни програми. Това заяви Ангелина Добрева, зам.-председател на Българската асоциация на консултантите по европейски програми, в предаването „Светът е бизнес“ с водещ Ивайло Лаков. 

„В първоначалния вариант на  Националния план за възстановяване и устойчивост бяха предвидени 900 млн. лв. безвъзмездна финансова помощ за директна помощ за бизнеса, извън всякакви други проекти. Сега директните пари за бизнеса са увеличени на 1.2 млрд. лв., но служебното правителство предвижда да вкара 800 млн. лв. от тях в гаранции по кредити от банки плюс дялово финансиране от инвестиционни фондове – за безвъзмездна помощ остават само 400 млн. лв.“

В момента вече има 1.4 млрд. евро във финансови инструменти за подкрепа на бизнеса под формата на кредити, от които са усвоени само 30%, каза Добрева. „Банките в България отпускат кредити само на изключително финансово стабилни фирми. Не е логично да се очаква, че допълнителният ресурс ще бъде усвоен.“

Друг проблем е, че българските производители не възприемат идеята за влизане на чужди инвеститори в техните фирми.

От ББР има допълнителни 1.25 млрд. евро за гарантиране на кредити, където усвояването е 10%, напомни тя.

Според Добрева производственият сектор в страната е сериозно пострадал от пандемичната криза. „Суровините са се покачили с между 100% и 200% от февруари 2020 г. насам.“ Текстилните индустрии, които осигуряват работа на цели региони, не могат да вземат кредити, защото няма нови поръчки за колекции, каза тя. „Заплатите в сектора растат непропорциално на производителността заради липсата на квалифицирана работна ръка“, което създава допълни трудности.

И поредното и настоящето правителство отказва да се възползва от допълнителен заемен ресурс от ЕС. В плана за възстановяване се казва, че България ще вземе само безвъзмездната помощ от 6.2 млрд. евро. От тях само 600 млн. са за директна помощ за бизнеса, а останалите – за инфраструктурни проекти.

Така страната се отказва да участва в общата кредитна схема на ЕС за 500 млрд. евро, защото не иска след това да връща тези средства, каза Добрева. 

Според нея това се дължи на прекалено консервативната финансова политика. 

Една от причините финалната версия на плана да не е обявена е, че ще има големи възражения срещу тази му част, смята Добрева. 

Други страни в ЕС ще вземат огромни суми като грантове, за да подкрепят индустрията си.

„Логиката на настоящето правителство е да използва този ресурс, за да накара банките да използват натрупаната си огромна ликвидност и да започнат да я дават като кредити на фирмите .“

След срещи с министър Петков е било решено част от последните европейски фондове да се върнат за безвъзмездна финансова помощ за ликвидност, но няма промяна за бъдещите фондове.

Според Добрева, ако не се състави ново правителство, може да има голямо забавяне в получаването на средствата по плана. В момента в страната няма останали средства от ЕС. „Чакаме тези 13% от плана да влязат до два месеца след подаването. Никой не знае колко компетентно ще бъде новото правителство да прецени колко добър е този план. Има опасност да не влязат нови пари в близките шест до осем месеца.“

Повече за плана за възстановяване на България, предизвикателствата пред производствения сектор и очакванията след изборите може да гледате във видеото.

Всички гости на предаването „Светът е бизнес“ може да гледате тук.