България не може да задоволи нуждите си за електроенергия с възобновяеми източници и трябва да развива ядрената си енергетика като използва установени технологии. Осъществяването на проекта за АЕЦ „Белене“ нямаше да направи България зависима от Русия, а централата е щяла да се изплати бързо заради високите цени на тока. Това заяви Станислав Георгиев, изпълнителен секретар на Българския атомен форум, в ефира на предаването „Светът е бизнес“ с водещ Ивайло Лаков.
„Много е модерно да се говори за водородна енергетика, но водородът се произвежда от ток. Първо трябва да направим базова енергетика и след това да вървим към такава без емисии“, каза Георгиев.
Според него, въпреки високите цени в момента, ВЕИ не могат да бъдат решение.
„Имаше бум на строителството на ВЕИ-та в България преди четири години заради преференциалните цени. В момента, когато трябваше да излязат на борсата, инвеститорите изчезнаха.“
Употребата на проектните малки ядрени реактори до 200 Mwh не може да бъде подходящо за захранване на нуждите на пазара в България, смята Георгиев.
„България не е опитна площадка. Можем да си позволим да правим нещо, което е доказано. Имаме две площадки, които се различават в степента на готовност. Трябва да спрем мощностите на въглищните ТЕЦ-ове и не можем да ги заменим с ВЕИ. Наличността като използваемост на енергия от ВЕИ е много по-ниска от ядрената енергетика.“
Експертът коментира и искането на Австрия, Дания, Германия, Люксембург, Испания ядрената енергетика да бъде обявена за несъвместима със зелените цели на ЕС.
„Логично е да мислят по този начин. Австрия има водни ресурси и произвежда над 80% от енергията си оттам, а когато има нужда винаги може да купува енергия от Чехия. Останалите се намират в едно ядро на Европа около Франция, която произвежда над 55% от енергията си чрез ядрена енергетика – когато имат нужда от внос, Франция винаги е насреща.“
Георгиев напомни, че три държави са се обединили около идеята за включване на ядрената енергетика в зелената сделка – Словакия, Словения, и Чехия. „България се присъедини само като наблюдател към тяхното писмо.“
„Решенията да има или не ядрена енергетика в България са политически. Не може да бъде по друг начин, тъй като инвестициите са огромни. Тук си говорим за целите, които една държава си поставя – преди всичко независимост. Ядрената енергетика е труден, бавен проект, с големи начални инвестиции, но след това осигурява базова енергия на постоянна цена.“
АЕЦ „Козлодуй“ вече успява да продава енергията си на пазара с добра печалба, каза Георгиев и припомни, че цената на която България щеше да започне „Белене“ е била 10.5 млрд. евро по прогнози на HSBC. “Тази сума обикновено се взима като заем. Сметките показват, че защитната цена, ако „Белене“ работеше в момента, за период от 15 години за връщане на заема е 60 евро/Mwh.” Освен заема, това включваше и поддръжката на централата и персонала й, добави той.
Цената на тока на борсите е риск, който ще поеме бъдещ евентуален инвеститор, каза Георгиев и добави, че не очаква цените да падат, тъй като няма планове за нови мощности.
„Основните играчи в ядрената енергетика участваха в процедурата, но не се стигна до предлагане на техните условия. Проектът „Белене“ не е руски.“ В него щяха да участват най-малко три големи фирми от Русия, САЩ и Франция. По плана от 2009 г. първите пет години трябваше да се доставя от руската страна заради гаранциите на производителя, а след това можеше да се прави търг, добави той.
След всяка една голяма авария – Three Mile Island в САЩ, Чернобил в Украйна, и Фукушима в Япония – има спиране на идеята за ядрена енергетика, каза Георгиев, а след това пак се завръщаме към нея, защото без нея не може да се задоволят нуждите. „В момента има бум на нови АЕЦ в Азия, който липсва в Европа. На континента секторът се развива в Чехия, Финландия, Турция.“
Повече за настроенията към ядрената енергетика, проектът АЕЦ „Белене“ и предложенията за нови модулни реактори за България може да гледате във видеото.
Всички гости на „Светът е бизнес“ може да гледате тук.