Китайският геополитически план притежава две слабости: липса на идеология и природни ресурси
Мартин Табаков, политолог, Светът е бизнес, 17.03.2021
Обновен: 22:15 | 17 март 2021
Страните от Югоизточна Азия и тези, които са непосредствени съседи на Китай, имат същото отношение към Поднебесната империя, каквото ние източноевропейците имаме към Русия. Притеснението от геополитическите амбиции на Китай е осезаемо, но за разлика от Москва, Пекин не транслира пропагандно своята идеология, с която да спечели подкрепа. Това заяви Мартин Табаков, политолог, в ефира на предаването "Светът е бизнес", с водещ Ивайло Лаков.
"По принцип Китайският геополитически проект се опитва да бъде рекламиран като прагматично ориентиран, т.е. да не взима предвид вътрешните дела на всяка една държава, а да се фокусира върху създаването и правенето на бизнес. В следващият момент това, което китайската държава казва, е, че те са един успешен хибрид между държавна намеса и капитализъм, което те лансират като част от тази идеология".
"В крайна сметка ценностното възприемане на действителността отвъд икономическия синтез или комуникацията между държава и пазар, като че ли липсва - Китай все още не успял да произведе идеология, която да експортира, подобно на от панславиянството, с което работи Русия", посочи Мартин Табаков.
"На първо място допирните точки между Китай и Русия изглежда, че са икономически, защото Русия все повече се превръща като една от основните държави, които захранват Китайския геополитически проект. Една от основните слаби страни на този потенциален проект е, че той сам по себе си няма природни ресурси. Разбира се, има въглища, но те са недостатъчни, за да захранат Поднебесната империя и нейното ново ситуиране в света. Една от ролите, които изпълнява Русия, включително чрез създаването на местни енергийни проекти, е да захранва този проект".
По думите на Мартин Табаков това икономическо сътрудничество между Москва и Пекин също може да се разглежда и като политическо - "най-пресният пример е общата позиция по отношение на военния преврат в Мианмар".
"Всички съседи на Китай, особено тези, които споделят сходна култура с Пекин, се притесняват от случващото се в Синдзян и Тибети и тези страни не желаят това да се повторя на тяхна територия".
"Откакто Си Дзинпин е начело на Поднебесната империя, "пасивният" и "интровертен" Китай вече не съществува. Точно обратното - една от ключовите промени, които направи сегашният китайски лидер, е да отвори страната и да разшири погледа й по-смело към света", посочи политологът.
"Функция на тази промяна и в менталността, и в политиката е това, което виждаме в Южнокитайско море и продължаваща милитаризация; виждаме го и във все по-зачестяващите провокации срещу Тайван; виждаме и го по отношение на компроментирането на автономията на Хонконг".
"Всичко това е пример, че Китай ревизира собствената си представа за това как тя трябва да съществува на първо място в Азия и на второ - в света", изтъкна Мартин Табаков.
Целия разговор може да видите във видеото.
Всички гости на предаването "Светът е бизнес" може да видите тук.