България няма програма за превъоръжаване, а тя е крайно необходима. Това обяви Велизар Шаламанов, бивш служебен министър на отбраната, председател на Надзорния съвет на Агенцията на НАТО за информация и комуникация, в предаването „Светът е бизнес“ с водещ Ивайло Лаков.

„Имаше програма за развитие на отбранителните способности до 2020 г., но тя приключи. Нова програма за превъоръжаване, която да отговаря на добрите практики в НАТО – ясни цели, ясно финансиране, ясни приоритети, акцент върху новите технологии и т.н. – няма. А тя е крайно необходима“, заяви Шаламанов.

По думите му всеки опит да се извърши модернизация без такава програма, най-вероятно ще се сблъска с проблеми.

„Един от проблемите е въпросът с бойните бронирани машини. През 2014 г. служебното правителство прие такава национална програма за превъоръжаване и започна процес на създаване на организация за трансформация, в който бяха въвлечени учени от академичните среди. Този процес бе отменен през 2015г.“, припомня Шаламанов.

„Ако това работеше, към момента щяхме да имаме стотици бронирани бойни машини произведени в България съвместно с американска компания, които щяха да интегрират в себе си най-добрите технологии с участие на българската индустрия и с участие на институтите от БАН“.

Според Шаламанов, след изборите, които ни предстоят през април, иновациите, технологиите и цифровизацията ще бъдат водеща тема за българския парламент. По думите му ще има няколко основни предизвикателствата пред новия министър на отбраната.

„Ще трябва да бъде предложена истинска програма за превъоръжаване за следващите 10 години, която ще бъде на стойност над 15 млрд. лева и която трябва да бъде инструмент за технологичен скок в България. Друг аспект е въпросът с човешкия капитал. Армията на следващите 10 години е армия на друг тип хора – хора, които са също толкова мотивирани лидери, които са готови да служат на страната си, но със способности в сферата на технологиите.“

„Няма заплата, която да мотивира младите хора да идат да служат на Т-72 или на Су-25. На нас ни трябват стотици хора, които могат да гарантират нашата киберсигурност, които могат да използват технологиите, включително свързани с Космоса, за да се направи един пробив в сигурността със системи за ранно предупреждение и бързо реагиране, със системи за изкуствен интелект“, посочва председателят на Надзорния съвет на Агенцията на НАТО за информация и комуникация.

Той коментира и визията на НАТО за следващите 10 години.

„Фокусът е едновременно върху Русия и върху Китай. Непосредствен риск за сигурността на Европа е Русия, заради агресивната политика на страната. А в дългосрочен план в технологичен аспект, Китай е голямо предизвикателство. Благодарение на целенасочената политика,  на многото инвестиции, на китайските студенти, които са завърши в САЩ, Канада и Европа, страната има огромен потенциал за иновации.“

Целия разговор вижте във видеото.

Видеа с всички гости на „Светът е бизнес“ може да видите тук.