Tова, което прави Бойко Борисов, е да легитимира пред САЩ втората тръба на "Турски поток". Той се опитва да включи и САЩ в целия този проект чрез връзката, която България пое ангажимент да осъществи с Гърция.Това каза Любомир Кючуков, Институт за икономика и международни отношения, в предаването "Светът е бизнес" с водещ Ивайло Лаков. 

Ходовете страната да участва в мощностите в Александруполис и привличането и на американски газ към този проект, са, за да изглежда вече той действително като част от Балканския хъб, който България иска да построи и да не бъде подложен на санкциите, посочи Кючуков.

"Доколко е успешно, предстои да видим", каза той. 

По думите му американските интереси в Балканите са основно геополитически преди всичко, сигурност и енергетика. "И в двата случая става дума за възпиране на евентуално руско влияние", обясни бившият зам.-министър на външните работи. 

Заместник държавният секретар по политическите въпроси Дейвид Хейл заяви пред БНР, че Съединените щати са против втората тръба на газопровода "Турски поток", предназначена за доставки на газ за Югоизточна Европа през България, тъй като я разглеждат като геостратегически проект на Русия.

"Неслучайно премиерът Борисов непрекъснато отстоява позицията, че "Балкански поток", както той нарича този проект, не е "Турски поток" от България нататък, заради това, че снабдява с газ други страни от Балканския полуостров", каза той.

За кризата между САЩ и Иран Кючуков коментира, че отговорът на Иран да удари американски бази в Ирак, целенасочено се стремеше да избегне жертви. Това, и приетата резолюция на Конгреса, ограничаваща пълномощията на президента за военни действия, снеха в известна степен напрежението, каза той. 

"Война засега, между САЩ и Иран, няма да има. Проблемът е доста по-дълбок. Войната и военните действия се използват за вътрешнополитически цели и предизборна борба".

Ако преди само САЩ и Русия са си позволявали да нарушават международни правни норми, това става масова практика и виждаме, че днес го правят и Турция, и Иран, и Саудитска Арабия, и Израел, каза той. 

Ролята на ЕС покрай напрежението с Иран - "ЕС мълча 5 дни и накрая призова за деескалация за напрежението".

"И чак после ЕС стигна до позицията, че Иран не трябва да разработва ядрено оръжие". 

"Външната политика на ЕС е обща, но не и общностна", посочи той.

Още по темата

Политолог: Визитата на Путин ще е сред най-важните събития у нас през 2020 г.

ЕИБ става климатична банка според плана за устойчиво развитие на Европа

След убийството на Солеймани: Тръмп доминира в САЩ, а иранският режим се консолидира

И допълни, че блокът не е завършил дебата дали ще се върви към линия на по-нататъшна интеграция, или както настояват редица страни националните правителства ще имат повече прерогативи.

Целия разговор гледайте във видеото