Икономика, която достигне ниво от десет хиляди щатски долара на глава от населението, обикновено влиза в дилемите на своето бъдещо развитие и структурни промени за един бърз растеж за браншове с висока добавена стойност. Този преход не се осъществява лесно, той предполага промяна в парадигмите, коментира Димитър Бранков, зам.- председател на БСК, в предаването "Светът е бизнес" с водещ Ивайло Лаков.

"Имаме наследени структурни проблеми в много сфери - например, наследено съотношение на осигурени лица към пенсионерите, което е е почти 1:1".

Гостът коментира и идеята първият ден болнични да не се плаща и появилите се след това идеи максималната дължина на болничния да бъде заплащана от работодателя до 15-ия ден или 7-ия ден и обясни, че още от 2010 г. се обявява против.

Той обаче анонсира и друго предложение, което е свързано с придобиването и ползването на права. "За разлика от други държави членки, в България можете да сте сред пенсионерите, без да са ви внасяни вноски. Има дискриминация и на самоосигуряващите се лица. На тях правата се признават само ако те са си внесли вноски. По същия начин стои въпросът във втори и трети стълб", допълни той.

Като друг важен приоритет Димитър Бранков посочи интеграция на съществуващите регистри - т.е. електронното здравно досие.

"България като мащаб на икономика и възможности на бюджета е силно зависима от европейските средства".

"Дискусията и преработката на този проект за визия, цели и приоритети на Национална програма за развитие до 2030 г. ще трябва да даде възможност за ясна индикативна финансова рамка", отбеляза Бранков.

"В момента прогнозите за макроикономическото ни развитие не се правят в България, а в Атинския технически университет по модел, възложен от ЕК. В него средногодишните темпове на растеж на България на БВП са очертани в порядъка на 1,5%, което в дългосрочен план не очертава добра картина за конвергенцията на българската икономика, визирайки производителност и доходи спрямо средноевропейските".