Прогнозата на Европейската комисия за 3% растеж на икономиката ни за 2020 г. се различава от прогнозата на Министерството на финансите, която е 3,3%. Тази година изненадващо освен отрицателен износ се вижда сериозно забавяне на вноса. Има неконсистентност в тези числа. Не може растежът да бъде базиран само на вътрешни фактори. Това, което представя Министерството на финансите, е бюджет на една прегряваща икономика. Вижда се къс хоризонт. Това мнение изрази икономистът Юлиян Войнов в предаването "Светът е бизнес" с водещ Ивайло Лаков.

"Няколко неща могат да се кажат за проектобюджета. Няма изненади от гледна точка на приходи и разходи. Това, което може да се каже в положителен аспект, е че за първи път от последните няколко години нямаме реално увеличение на данъците в централния бюджет. Допреди години това ставаше чрез увеличаване на пенсионните вноски, на максималните осигурителни прагове, което се отразяваше на данъчната тежест. Сега това го няма".

"Днес разбрахме, че основната теза на управляващите е, че увеличението на данъчна тежест трябва да стане през общинските бюджети", подчерта икономистът.

"От гледна точка на разходите има сериозно увеличение в основните стълбове - социални плащания, образование и здравеопазване. Не се забелязват обаче реформи при увеличаване на заплати в определени сектори, като образованието, например".

Юлиян Войнов обясни, че има драстична разлика в макрорамката, която определя как ще се развива икономиката за тази година спрямо предходната прогноза на Министерството на финансите.

"Бе заложено, че икономиката ще се развива на база ръст на инвестициите, а ревизираната прогноза е в посока пет пъти надолу. За сметка на това е увеличено сериозно потреблението с над 1%. Като се има предвид и ревизията надолу в износа и вноса, се оказва, че единственото, което движи българската икономика, е вътрешното потребление, основано на по-високи заплати".