България беше най-гласовитият защитник на Северна Македония на заседанието на Съвета на Европа, когато се разговаряше за дата за начало на преговорите за присъединяване към ЕС и това е най-видимият резултат на подписания преди две години Договор за добросъседство между нашите две страни. Това каза Буяр Османи, вицепремиер за евроинтеграцията на Република Северна Македония, в предаването Светът е бизнес с водещ Николай Кръстев.
Ако навлезем по-дълбоко в българо-македонските отношения, ще видим и че имаме подобрение във всички аспекти особено в икономическита сфера и търговския оборот, комуникацията между хората и сътрудничеството във всички сфери на обществения живот. Икономическите индикатори можеха да се видят дори няколко месеца след подписването на договора. Имахме с около 30% ръст на търговския стокооборот за тези няколко месеца. Този тренд продължава и досега. Разбира се, за търговския стокооборот не са достатъчни само добрите политически връзки, ами е важна и инфраструктурата. За съжаление, добрите инфраструктурни връзки под формата на пътища и жп-линии все още са в бъдещето. Работим за магистрала между Скопие и София, но в момента по-актуална е жп-връзката между двете столици. Това е проект за около 600 милиона евро, за който имаме и грант от ЕС в размер на около 130 млн. евро, а останалото е заем. Смятам, че в обозримо бъдеще ще имаме и добри резултати, каза гостът.
"Договорът отвори пътя за нормализация на отношенията – знаете, че след всяко земетресение има вторични трусове. Така и договорът между нас постави нещата на здрави основи, но докато не се изпълни цялостно, ще има и вторични трусове. Смятам, че пътят за това е необратим. И отговорът е – да, ние сме в процес на нормализиране на възприятията един за друг и на отношенията изобщо. Целта на Комисията по исторически въпроси е дебатът за тези чувствителни въпроси да се извади от светлината на политиката и да отиде в сферата на науката и научните доказателства. Целта е политиката да не влияе на работата на Комисията, но и работата на тази Комисия да не се отразява на политиката. Ако оставим историците в Комисията да работят върху фактите, без натиск, това ще бъде добро решение и за нашите отношения, и за Договора и за работата на самата комисия. Доколкото разполагам с информация, някои видими резултати са постигнати, остава да се решат някои по-чувствителни въпроси, за които вярвам, че в духа на компромисите ще се намери решение.", заяви Буяр Османи.
Договорът с България беше подписан преди този с Гърция. Още тогава заявих, че щом сме подписали със София, ще успеем да се разберем и със Атина. Още тогава видяхме политическа храброст и визия от политическия елит да надмогне злободневните въпроси и да мисли не до следващите избори, а за бъдещите поколения. Тази позитивна динамика от Договорът с България се прехвърли и към Преспанското споразумение и ни доведе пред вратите на НАТО, а се надявам през октомври и до начало на преговорите с ЕС. Така че двете позитивни динамики от двата договора взаимно си влияят.
Доколкото смяната на правителството в Атина ще доведе до промяна в отношенията между Гърция и Северна Македония Османи заяви, че това не е просто договор между две правителства за техните партии, а между двете държави със силна подкрепа на международната общност. Това, което е оптимистично, е че и в най-ожесточената предизборна кампания, никоя гръцка партия не е използвала речник, който да сочи оттегляне на договора. Смятаме, че новото правителство в Атина ще продължи с подкрепата на европейската перспектива на Северна Македония, още повече, че това е в интерес и на самата Гърция.
Още на 17 май тази година Европейската комисия даде най-добър отзив за Северна Македония и даде кристално ясна препоръка за започване на преговори. Европейският съвет прие тази препоръка, не даде нови искания и само поради технически причини (германския Бундестаг беше възпрепятстван от малкото оставащо време) решението за начало на преговори не беше взето през юни, а беше оставено за октомври. Като имаме в предвид, че ние продължаваме с тази позитивна динамика и усилията за решаване на спорните въпроси, нямам причина да мисля, че през октомври няма да имаме дата за начало на преговорите. Ако нашите усилия и нашата „ необичайна приказка“ все пак бъдат игнорирани, това ще е лош сигнал за целия регион – не си заслужава да се правят реформи и да се постигат смели компромиси. Особено сега, когато има и желание за разрешаване на косовско – сръбския въпрос, това би било най-лошия възможен сигнал за страните от Западните Балкани. Цялата стратегия, която имаме в комуникацията с гражданите и беше поставена и като въпрос на референдума за името, съдържа в себе си НАТО и ЕС. След големите компромиси, които направихме, ако няма НАТО и Европейски съюз, тази стратегия се изпразва като съдържание и това би създало силни фрустрации вътре в страната. Тези фрустрации може да се пренесат и към региона, за който ще бъде трудно да поддържа същата позитивна динамика на процесите.
"Ефектите от хипотетичен неуспех през октомври биха били наистина страшни за държавата." каза македонският вицепремиер.
Не можем да влияем по никакъв начин на това дали и други страни-кандидатки ще получат дата за начало на преговори, отговори Буяр Османи на въпрос дали е възможно Македония да бъде отделена от Албания, с която досега вървяха горе-долу в пакет. Бихме желали и Албания да получи дата, това би било силен сигнал за региона. Османи допълва, че за Скопие не е желателно да бъде „пакетирано“ с други страни в процеса на интеграция и да зависи от процеси извън границите си, което нарича „негативна динамика“.
Разговорите и преговорите между сърби и косовари трябва да продължат въз основа на еднакви условия и за двете страни и там трябва да се намери решение, което да донесе мир и просперитет в региона. Дошло е време за помирение и взаимно признание. Според македонския вицепремиер международната общност трябва да постигне единство в подхода и единство в целите, които иска да постигне, доколкото сегашния дисонанс не е добра новина. Османи явно визира непризнаването на Косово от пет страни - членки на ЕС, както и спъването на Прищина за много членство в международни организации. Сегашното статукво създава непредвидимост и рискове. Решение за размяна на територии би могло да е суверенно решение, което да вземат легитимните правителства на Сърбия и Косово, но не можем да предпоставяме кое ще е най-доброто или работещо решение. Не може и да се предпоставят подобни решения и за други страни в региона.
Реално очаквам България да продължи да бъде „спонсор“ и двигател на европейска перспектива за Северна Македония и да продължи да го прави с още по-голям интензитет в бъдеще.
Целия разговор вижте във видеото.