Япония и Южна Корея предприеха "малка търговска война", сравнена с тази между САЩ и Китай, но това все пак е сериозен пробив в отношенията между двете страни. Ситуацията е патова. Новата глобална криза може да започне от Югоизточна Азия. Това заяви Нако Стефанов, анализатор, специалист по Източна Азия, в предаването "Светът е бизнес" с водещ Ивайло Лаков.

"Корея е колония на Япония. Индустриализацията на Корея започва в рамките на колониалното господство на Япония. Корея настоя за компенсация за използването на трудовия си потенциал от страна Япония. Отговорът на Япония бе именно ограничаването износа на важни компоненти за микроелектрониката, на които тя до голяма степен държи монопол".

Вариантите в този случай са първо - Южна Корея да започнат сами да произвеждат тези компоненти, посочи Нако Стефанов. "Другото е да ги търсят от други доставчици - например Русия. Но това не може да бъде бързо решение. САЩ засега заемат неутрална позиция по въпроса, защото са близък съюзник и на двете страни", подчерта още той.

В Хонконг имаше протестно движение, което е във връзка с един закон, според който трябваше да се екстрадират китайци, които са под някакво следствие/подозрение за престъпление в рамките на самия Китай, отбеляза Стефанов. "Не бива да се отрича фактът, че по официални данни 200 000 различни чиновници, корупционери са минали през Хонконг и основно са отишли в САЩ, където са закупили огромни частни имения в Калифорния", поясни още той.

"Чрез Хонконг Китай има възможност да работи "по две писти" - посредством хонконгски долар и чрез китайския юан. Хонконг освен това е на много сериозна търговска точка, където протича азиатска и въобще глобална търговия".

"Напоследък американците продадоха доста оръжия на Тайван. Китай вижда това оръжие като потенциални заплаха за себе си", спомена гостът.

"Търговската война между САЩ и Китай се оказва като изстрел в собствения крак. Вдигането на митата удари онези огромни транснационални корпорации, които произвеждаха и изнасяха за САЩ. Тези мита оскъпяват тяхната продукция и ги правят неконкурентоспособни".

Гърция се присъедини към формата "16+1", разкри анализаторът, допълвайки, че някои елементи от този формат са положителни - високоскоростната линия Белград-Будапеща например.

"Пристигането на Румен Радев Китай освежи атмосферата на българо-китайските взаимоотношения. Но Китай се питаха къде са нашите министри в тазисреща. България в рамките на този формат може да спечели много, ако проведе съответната политика. Не просто сътрудничество, а взаимоизгодно развитие - на това държи китайската страни в двустранните икономически си отношения".