По всичко личи, че сръбските държавници се опитват да се завърнат към политиката на бившия югославски президент Йосип Броз Тито и вярват в неговия управленчески модел. Това каза Бисер Банчев, Институт по балканистика при БАН, който беше гост в предаването „Светът е бизнес“ с водещ Николай Кръстев по повод издаването на сборника "Новите предизвикателства пред Балканите", финансиран от Фонд "Научни изследвания" към Министерството на образованието и науката.

„Стремежът на Белград да доминира върху процесите в Западните Балкани не е инцидентен или частно решение на даден политик. По-скоро става дума за опита на една страна, която е по-малък играч, да постигне по-високи нива на съпоставимост с големите играчи, балансирайки между тях и извличайки максимална печалба“.

Според Банчев Белград винаги може да бъде един сериозен източник на нестабилност, която да влияе на съседните държави.

„Сърбия има малцинства, признати в Северна Македония и Хърватия. Страната има и общности на друго ниво в Босна и Хереговина и Черна гора, които са непосредствен инструмент на въздействие“.

Белград представлява особен интерес и с по-специалните си отношения с Москва, както и с Пекин, добави гостът.

„Сърбия се възприема като най-сериозен реципиент на китайски инвестиции в региона“.

Банчев коментира и как напрежението между Белград и Прищина ще се отрази върху сръбската евроинтеграция. Той отбеляза, че страната не би могла да се присъедини към Европейския съюз, преди да реши споровете си с Косово.