На политическо ниво проблеми между България и Хърватия няма. Процесите в нашите две страни много си приличат. Протестният вот ще бъде все по-изразителен. Има насищане на европейците от голямата политика, която обръща малко внимание на малкия човек. Това отбеляза Диана Гласнова, български журналист в Загреб, публицист и автор на книги за българо-хърватските отношения, в предаването "Светът е бизнес" с водещ Николай Кръстев.
Гласнова бе част от симпозиум, посветен на българо-хърватските отношения, чието провеждане съвпадна с честванията по повод 150 годишнината на БАН. Досега са проведени 16 такива симпозиума, а всички доклади от тях са излизали в сборници. "Този симпозиум се организира от Хърватската академия на науката и изкуството Българската академия на науките", посочи Диана Гласнова.
"Академик Любомир Милетич, който пише книга за тракийските българи и разорението им, е първият историк, който събира на едно място цялата история за този период. Той е загребски възпитаник. А благодарение на заслугите епископ Йосип Щросмайер излиза и книгата на Константин Миладинов "Български народни песни". Заради неговата щедрост пристигат първите български младежи, които да учат в Загреб, Крижевци. Той се е смята за родоначалник на нашите културни връзки, макар да не е родоначалник на историческите връзки".
Дубровнишките търговци са били първите чужди граждани, имали право да купуват недвижимите имоти в България, както и да се движат из краищата на Българското царство тогава, спомена Диана Гласнова.
По време на Втората световна война положението в Тройния пакт е било неравноправно, защото малките съюзници е трябвало да се борят за своите права наравно с големите, уточни гостът. Още от 1943 г. започват активните действия на т.нар. "малки съюзници" да се отделят от по-големите си партньори в Тристранния пакт.
На твърдението, че българската армия пленява 50 000 (всъщност те са били много повече) хървати, които по нареждане на съветската команда тогава биват предадени на югославските военни, след което са избити, Диана Гласнова изтъкна, че българското командване няма вина. "Българите не са пленили части от хърватската армия, те сами се предават. На територията на Австрия тогава са открити 2-3 български военнопленнически лагера, където те са спасили тези хора в този първи етап", разкри още тя.
Хърватите са се предали на българите по време на операцията край Блайбург в южна Австрия, защото са вярвали на страната ни, че ще бъдат защитени, както го изискват договореностите според международните конвенции за военноплениците. Българската армия в Австрия е имала три лагера, в част от които те са били спасени в началото. Доста сложна остава съдбата на полит. ръководител на Първа българска армия - ген. Щерю Атанасов, защото след завръщането му от фронта той не заема полагащото му се място във военното училище.Той е заел по време на събитията принципната позиция да бъдат запазени хърватските военнопленици, а предаването им на Трета югославска армия става по нареждането на съветския маршал Толбухин.
Диана Гласнова разказа за книгата си "Българските градинари в Европа", която показва че именно тази професия се е разпространила в Европа от българите, защото те налагат интензивното зеленчукопроизводство като икономическа дейност.