Климатичните промени продължават да са огромен фактор в качеството на човешкия живот и макар капризите на времето да са най-вече плод на майката природа, то индустриалната дейност започва да играе все по-важна роля във влошаването на околната среда. По повод една прогноза на част от най-големите компании в света, че в рамките на 5 години техните разходи за ограничаване на вредните емисии ще достигнат 1 трлн. долара в студиото на „Светът е бизнес“ с водещ Ивайло Лаков гостува доц. Григор Сарийски от Икономическия институт към БАН. Той представя някои любопитни данни, критикуващи амбицията за икономически растеж за сметка на екологията.
„Решението за екологията е поне за известно време да забавим растежа, докато не се открият наистина възобновяеми източници на енергия. Вятърът и водата в никакъв случай не са такива“.
Един от проблемите е, че най-големите замърсители не участват в Парижкото споразумение или участват проформа, коментира доц. Сарийски. Той дава пример със САЩ, които наскоро излязоха от споразумението, като така не отчитат глобалното влияние на местния бизнес върху всички хора на Земята.
„Обуздаването на проблема с фините прахови частици е от основно значение за оцеляването на хората. 15 000 души само в България ежегодно умират от респираторни проблеми, а в глобален мащаб са 7 млн.“
Системата с протокола от Киото има своите добри и лоши функционалности, според доц. Сарийски. България е по-скоро на лошата страна, защото оценката към нея се явява неособено справедлива с оглед някои практики.
„Системата с протокола от Киото едновременно функционира и не функционира, защото, ако погледнем обективно системата за парниковите емисии, тя самата не е особено обективна. Достатъчно е да обърнем внимание на енергийната ефективност на България и другите икономики от Европейския съюз. Ние сме с най-ниска енергийна ефективност в икономиката. През 2005 г. консумирахме около 610 кг. нефтен еквивалент, за да произведем 1000 евро БВП, а днес харчим към 400 кг. България и Румъния са най-ниско ефективните страни. Големият проблем са структурите на икономиките при положение, че имате добавена стойност, по-голямата част от която се генерира в страни, като Германия, Ирландия, Люксембург и т.н. Компаниите, които се намират в тези страни, залепват етикета си върху тези стоки, които са произведени в България, Румъния и другите ниско ефективни държави. Няма как да имате едно и също потребление на енергия на различните етапи на потреблението на енергия при различните етапи от веригата на добавена стойност. От тук идва несправедливостта на този протокол“.
Професорът цитира едно проучване, което показва, че в момента човечеството харчи енергиен ресурс, колкото за три планети на куп. За последно глобалната икономика се е движела с приемливи темпово през далечната 1961 г.