Въпреки икономическия растеж: България отделя едва 0,4% от БВП за култура
Диана Андреева-Попйорданова, финансист, директор в Обсерватория по икономика на културата, Светът е бизнес, 22.03.2019
Обновен: 21:13 | 22 март 2019
Делът на предвиденото финансиране в областта на културата у нас спада от 0,5% от БВП към 2019 г. до 0,4% за периода 2020-2021 г., което значи, че правителството разчита единствено на повишението на БВП. Това каза Диана Андреева-Попйорданова, финансист, директор в Обсерватория по икономика на културата, в предаването „Светът е бизнес“ с водещ Ивайло Лаков.
Гостът отбеляза, че страната ни заема едно от последните места в Европа по отношение на отделяните от БВП средства за култура.
„В страните от Централна и Източна Европа например, в които се наблюдават изключителна динамика и процеси, свързани с промяна на системата, разходите за култура достигат до 2% от БВП“
Андреева-Попйорданова коментира и Стратегията за развитие на българската култура 2019-2020 г.
„Вместо да бъдат очертани политики за стимулиране на един от най-бързо развиващите се сегменти на българската икономика, а именно културни и творчески индустрии, които генерират около 4,5% от БВП на страната, в тази Стратегия е дадена просто една теоретична дефиниция. Още повече, че тя не е коректна и не очертава никаква посока за развитие“.
Според госта културната политика у нас остава чиновническа, не изпълнява мисията си и не е насочена към подпомагането на гилдиите.
„В по-голямата част от 100-годишната си история българското кино не е било "под шапката" на Министерството на културата. Последните 30 години показаха една централизация в това отношение. Същото е и с „Национален фонд култура“ - той би следвало да служи като източник на алтернативно финансиране, но е "прибран" в рамките на Министерството на културата“.
Един от големите проблеми на България е, че 80% от културните дейности са концентрирани в Столична община, подчерта още Диана Андреева-Попйорданова.
„Преди години разделиха България на 6 статистически района на планиране. Редно е да има едно междинно ниво между областните центрове и националното. Статистическите райони на планиране трябва да имат например отделна подстратегия на националната, така че да има хомогенна културна политика във всеки един регион“.