Антарктида, Леденият континент, с ледена покривка на 90% от територията си, има в централните си части лед с дебелина 4 км. "Това е хладилникът на Земята. И ако има някакви промени на климата, който е една свързана система на цялата планета, това, което в Антарктида става, се отразява и тука, в България". Това каза проф. д-р Христо Пимпирев, полярен изследовател, лицето на българските мисии до Антарктида, в предаването "Светът е бизнес" водещ Ивайло Лаков. 

"Ние не ходим там да си задоволяваме научното любопитство. Това, което нашите учени изследват заедно със своите чуждестранни колеги, се отразява и на бизнеса в България. Разтопяването на ледената шапка на Антарктида, което се вижда много ясно в Западна Антарктида, където е и българската база, това са огромни парчета, които се откъсват от шелфовите ледници и се разтапят, това повишава морското ниво", каза професор Пимпирев.

Професорът каза още, че целият климат на Земята е една динамична система и в момента със стотици хиляди изследвания на учените се наблюдава, че този лед се топи в Западната част на Антарктида.

"А да не говорим в Гренландия и в Северното полукълбо, където разтапянето на ледниците е много по-значително. И това е обяснимо, защото замърсяването на атмосферата е най-ясно изразено в Северното полукълбо, тъй като там са най-големите индустриални центрове. Те замърсяват атмосферата и ледът вече изчезва, ще се отвори Северният морски път и през зимата, без да има лед. Това, разбира се, е много добре за търговията, само че ще се повиши морското ниво и крайбрежни райони, гъсто населени със стотици милиони жители, ще бъдат принудени да мигрират във вътрешността на континентите и ще настъпи глад, а това грози живота на човечеството". 

Полярният изследовател потвърди, че климатичните промени са сериозна заплаха за човечеството. Но мерки за противодействие трябва да се вземат от индустриалците, от политиците, да се спре това замърсяване на атмосферата, което води до парниковия ефект.

"През 1985 г. точно на Антарктида в британската база "Халей" се откри изтъняването на озоновия слой, който ни предпазва от убийственото ултравиолетово лъчение на слънцето, което ще унищожи живота на планетата. Тогава се предприеха мерки, спряха се производствата на фреони, които разрушават озоновия слой и той сега се запълва. Ако не се вземат мерки и срещу замърсяването на атмосферата и създаването на парников ефект, тогава това ще стане необратимо. И вече не стои въпросът как да спрем тези климатични промени, а как човечеството да се приспособи към тях, за да оцелее. Процесите са необратими, защото никой не е намалил промишлеността си, например металургичната, производството на кораби и на самолети, които са много по-големи замърсители от автомобилите", каза проф. Пимпирев.

Гледайте целия разговор във видео материала.