Обиколката на съветника по националната сигурност на американския президент Джон Болтън в Израел и Турция, както и произтичащото за съдбата на Сирия от обявеното от президента Тръмп изтегляне на американските части от близкоизточната държава, са събитията, коментирани от Георги Димов, бивш генерален консул в Одрин и Истанбул, в предаването "Светът е бизнес" с водещ Николай Кръстев.

"Отношението към Болтън и визитата му в региона са показателни за турско-американските отношения, след като президентът Ердоган в крайна сметка не прие високопоставения американски съветник по сигурността", посочи дипломатът. 

"Лаконичната интерпретация на турския президент е била, че не се е наложило да го приеме, както и че е бил много зает. Сложността на турско-американските отношения ни връща още в 1962 година, след Втората световна война, Вашингтон взима еднолично решение да свали от бойно дежурство ракетите Юпитер на турска територия. Това тогава много раздразни турската страна. А две години по-късно 36 президент на САЩ Джонсън изпрати неприятно писмо на Анкара, в което се казва, че Вашингтон знае за намеренията за военна операция на Турция на о.Кипър, което всъщност се случи 10 години по-късно, че държи Анкара да съгласува всички действия със САЩ. Това силно подразни турската страна  и от този период отношенията между двете страни не са еднозначни. Разбира се има и по-добри периоди", каза в коментара си Димов.

Разцветът на турско-американските отношения е бил в периода 1950 - 1960 година, каза още дипломатът. Тогава, през 1952 г. Турция изпраща цял военен корпус във войната в Корея, припомня Димов. Той посочи и предизвикателствата пред турско-американските отношения днес, едно от които е съдбата на Сирия.

"Първият основен въпрос, който трябва да се има предвид при разглеждането на тези отношения, е какво става със Сирия и каква е перспективата пред нея. Самостоятелна държава, отделни държавици или друго устройство. Вторият главен въпрос, който е свързан с първия, е политическото бъдеще на президента Башар Асад. Третият основен въпрос е кой какъв е в Сирия. И четвъртият главен въпрос е какви средства  и методи за въоръжена борба се използват на територията на Сирия, тук най-важният аспект е кой е химик или е нарочен да бъде химик, защото оттук тръгват и различията в позициите", анализира ситуацията, която се отразява на турско-американските отношения дипломатът.

Той посочи още, че Кюрдският въпрос е проблем, който не просто провокира турско-американските отношения, но е и ключов за отношенията на Турция с Русия, с Франция и с много други държави. Той исторически (по отношение на сирийските кюрди) датира от 2015 г., когато САЩ изпратиха на терен една група от около 50 души, инструктори, които да обучават кюрдите, в по-късно техният брой е увеличен. В продължение на 3 години американските инструктори обучават и въоръжават кюрдските бойци. 

Гледайте целия разговор във видео материала.