Изборите за национални съвети на малцинствата в Сърбия отново показаха конфликт на интереси между местната администрация и съветите. Провеждането им премина под влиянието на управляващата партия в страната, а всички кандидати в тях вече бяха част от управлението на националните съвети и се ползваха с доверието на Белград. Това каза Иван Николов, ръководител на КИЦ Босилеград, Сърбия, активист и правозащитник, в предаването „Светът е бизнес“ с водещ Николай Кръстев.

Победата на кмета на Босилеград Владимир Захариев за лидер на Националния съвет на българското малцинство в Сърбия не е изненадваща според Николов. Той посочи, че това практически няма да промени настоящата система и да доведе до напредък за българите там.

„Странно и недопустимо е, че местната власт смесва длъжностите и влиянието си с Националния съвет на малцинствата. Така той няма да може да се отдели от нейната опека. Нещата ще продължават по същия начин: реално тези, които нарушават правата на малцинствата, ще са същите, от които се очаква и да ги защитават. Много е странно, че точно Владимир Захариев, който традиционно принадлежеше към центъра на крайния сръбски национализъм, изведнъж трябва да представлява българските интереси. Това, само по себе си, е конфликт. Изборите се оказаха символ на провалената демокрация – нямаше контрол и външни наблюдатели, имаше много опасни дейности за развитието на една демокрация“.

Според Николов, ако законите реално бяха действащи и се прилагаха, то нямаше да има нужда от създаването на подобни съвети.

Мирослав Нацков – гл. ред. на Радио и Телевизия Цариброд /РТЦ/, изцяло се съгласи с позицията на Николов.

Той посочи факта, че само 2 седмици преди изборите, листа, съставена от представители от градове, в които живеят само българи, беше отменена. Като „тревожен“ той определи и факта, че кметът на Босилеград стана ръководител на българския национален съвет, още повече, че той няма подкрепата на София.

„Сериозна политика, свързана със защитата на човешките права на българите в Сърбия, с информирането и образованието на роден език, трябва да бъде подкрепена както от Белград, така и от София“.

Нацков изрази мнение, че проблемите идват на едно ново ниво и никой всъщност не може да гарантира каква ще е съдбата на българските мигранти в Сърбия през следващия 4-годишен период.

Очаквайте видео материал с целия разговор.