От партньорство между България и Азербайджан в износа на природен газ ползи ще има и за двете страни. Купуването на газ от Азербайджан ще насърчи България да диверсифицира източника на доставките си, а за Азербайджан подобно партньорство е важно, тъй като българският пазар не е малък. Това каза Гюлмира Разаева, водещ енергиен анализатор от Центъра за стратегически изследвания при президента на Република Азербайджан, в предаването „Светът е бизнес“ с водещ Николай Кръстев.

„На България се гледа като на пазар с голям потенциал. Основната електрогенерация в страната е на база горенето на въглища. Европейският съюз (ЕС) обаче предвижда използването на по-чисти за околната среда и щадящи климата горива. Природният газ е именно такова. България ще има възможността да премине на генерирано с газ електричество, което ще увеличи и пазара в страната“.

Разаева посочи, че за изпълнението на тази цел ще са необходими големи инвестиции, политическа воля и дългосрочното ѝ планиране.

„В енергийната сфера цикличността е свързана с големи периоди. Става въпрос за необходими 10-15 години за един такъв цикъл. България постепенно ще се превърне в един конкурентоспособен пазар и нуждата от газ на този пазар ще расте“.

Тя добави, че все пак бъдещето включва увеличеното използване на природен газ не само у нас, но и в редица други европейски държави, което ще увеличи и ролята на България на европейските енергийни пазари.

„България има много важно стратегическо и геополитическо положение за Азербайджан. Тя е вход към Източна Европа. За тази цел обаче страната трябва да е добре обвързана с газопроводи и инфраструктурно със съседните ѝ страни“.

Според Разаева интерконекторът, който ще свързва България и Гърция, дава достатъчно добри възможности за страната, тъй като той ще повиши възможността ѝ да изнася излишни обеми газ, ако има такива. Гостът добави, че необходимостта от превръщането на България в един пълноценен физически хъб за региона не е толкова съществена. 

„Да се превърнеш в хъб е технически и политически сложен въпрос, чието решение е изключително трудно. За физически хъб са необходими тръбопроводи и инфраструктура, която ще изисква огромни инвестиции. За финансирането им трябва да участва българското правителство, ЕС, както и отделни страни, износителки на газ. Така ще се повдигне въпросът кой именно трябва да осъществи инвестициите, а отговорът на този въпрос обикновено е свързан с различни пререкания и не се намира лесно“.

Според експерта към момента усилията в България трябва да бъдат насочени към създаването на подходящи условия в нея, както и към подобряването на инфраструктурата ѝ, за да може тя да се включи и в международните вериги за доставка. 

Вижте целия разговор във видео материала.