Трафикът на хора не познава граници. Необходимо е да се изгради международно сътрудничество в борбата с него, както и за помощта на жертвите. Най-важно е да има взаимодействие между гражданското общество и държавата. Това каза Сузане Сайтер, директор на швейцарската неправителствена организация „FIZ - Застъпничество и подкрепа за жените мигранти и жертви на трафик“, в предаването „Светът е бизнес“ с водещ Николай Кръстев.
Гостът направи своето изказване по повод заключителното събитие на Българо-швейцарската програма за сътрудничество в борбата с трафика на хора. Прoграмата бе насочена към всички аспекти на трафика на хора и най-сериозните му проблеми: от предотвратяването до връщането и реинтеграцията на жертвите. Общият ѝ бюджет е близо 2,5 млн. швейцарски франка. 85% от финансирането е поето от Швейцария.
Според Сайтер представата за Швейцария като спокойно място с ниска безработица и нужда от работна ръка прави лесно убеждаването на хора за заминаването им там.
Надя Кожухарова, Фондация Анимус, добави, че разликата в стандартите между двете държави е от водещо значение.
„За някои хора стандартът е много различен. Лоши условия за Швейцария могат да означават приемливи условия за българите там. Това обаче не значи, че те не са експлоатирани и нямат нужда от подкрепа“.
Тя изрази мнение, че посещението в България на швейцарски граждани и съвместната работа между организациите значително биха подпомогнали превенцията на трафика на хора.
Така българската страна e имала възможността да се запознае с работата на швейцарската система, а неправителствената организация „FIZ - Застъпничество и подкрепа за жените мигранти и жертви на трафик“ пък получила шанса да види стандарта на живот и манталитетa на българите, които търсят работа там, поясни Кожухарова.
„Познаването на двете организации повишава доверието и улеснява много работата по конкретните случаи. Основната мотивация на организациите е да подпомогне жертвите да продължат живота си. Българските и швейцарските институции трябва да работят заедно, да са информирани и това да се случва в интерес на жертвите. “
За голямото предизвикателство пред Швейцария Сайтер определи е идентификацията на жертвите. Тя посочи, че много малка част от тях го правят, вероятно неустановеният брой е далеч по-голям.
„Ако жертвите не са идентифицирани, то няма как да се случи подпомагането им. Усилията трябва да са подкрепени в тази област. Важно е и да има връзка с държавните органи, с онези равнища, на които се взимат политическите решения. Те трябва да се застъпват, за да се подобри закрилата и подкрепата за жертвите на трафика“.
Сайтер каза още, че е налице много тясно сътрудничество с градската полиция в Цюрих, където е и централата на швейцарската организацията.
Всяка една от институциите върши своята работа обаче, данни не се обменят, поясни тя.
Наказателното преследване все пак зависи от жертвата и от степента на сътрудничество, на което е готова тя, добави Кожухарова.
Програмата е част от Тематичния фонд Сигурност на Българо-швейцарската програма за сътрудничество. Освен борбата с трафика на хора Фондът финансира и други области от сигурността като полицейското сътрудничество, съвместни екипи за разследване, съдебната реформа, човешките права, както и борбата с организираната престъпност.
По-рано тази година България и Швейцария подписаха споразумение за полицейско сътрудничество, което предвижда обмен на информация в случаи на трафик на хора, както и подпомага сътрудничеството между органите на сигурността и правосъдието от двете страни.
Вижте повече във видео материала.