В Европейската прокуратура и нейното създаване се корени опитът на Европейския съюз (ЕС) да реши проблемите си с данъчните измами и злоупотребите с еврофондове. Именно с тях ще се бори тази структура. Това каза Емил А. Георгиев, юрист, в предаването „Светът е бизнес“ с водещ Николай Кръстев.

„Всяка година от ЕС изтичат около 50 млрд. евро по най-разнообразни канали и схеми за източване. Единният европейски пазар е една много добра форма за свободна търговия, но и платформа за измами. Те са най-вече данъчни. Има и доста големи проблеми със злоупотреби, свързани с европейски средства. Това са двете точки, срещу които Европейската прокуратура иска да насочи своите усилия. Тази инициатива не е нова, тя претърпя много изменения и актуализации. Очакванията се да заработи до края на 2020 г.“

Гостът посочи,че мандатът на тази прокуратура е ограничен.

„Прокуратурата е ограничена първо относно съставите, които ще преследва. Това са данъчните измами, но само трансграничните от тях. Имуществените престъпления, свързани с разпределението на европейски финансови средства, също ще бъдат следени. За тях има поставена долна граница от 10 млн. евро“.

Експертът каза още, че в Европейската прокуратура участие няма да вземат всички страни членки на ЕС, което се дължи на вътрешнополитическа преценка. Той посочи петте държави, които няма да участват. Това са Унгария, Полша, Швеция, Дания и Великобритания. 

В държавите, в които ще работи Европейската прокуратура, ще има делегирани прокурори, каза Георгиев. Те ще са магистрати от съответната страна, уточни той.

„Много важен елемент е, че делегираните прокурори ще могат да работят трансгранично - на територията на всички държави членки. Това е нещо, което е ново и е различно“.

Според него ще бъде интересно да се проследи какво ще е въздействието на Европейската прокуратура в България, след като службата заработи.

„Делегираните прокурори в България няма да са подвластни на българските прокурорски и съдебни органи за надзор. Това е положително, особено с оглед на спецификата в страната. Ако тези делегирани прокурори имат желанието да задълбочат надзора си, то поне формално Главен прокурор и Висш съдебен съвет няма да могат да им въздействат“.

Целият процес на работа на тази структура ще бъде наблюдаван от Европейската комисия, каза юристът. В определени отрязъци от време тя ще посочва своите становища и предложения, добави той.

Според него след създаването на Европейската прокуратура ще последва и моментът, в който ще се установи нуждата и от единно материално и процесуално право за страните членки на ЕС. 

Вижте целия разговор във видео материала.