Българските медии от 1940 - 1944 година не дават трибуна на гражданската съпротива срещу антисемитския закон и неговите наредби за прилагане. Тогава българският печат е контролиран печат. За да е съвестта ни чиста трябва да знаем и да казваме, че не сме успели да спасим 11 000 евреи от т.нар. новоприсъединени територии. Това каза доцент Иво Инджов, медиен анализатор, преподавател във ВТУ "Св.Св.Кирил и Методий" в предаването „Светът е бизнес“ с водещ Николай Кръстев.
Как политиката се отразява на работата на медиите, книгата се казва „Контролираният печат и антисемитската пропаганда".
„Изследването, посветено на контролирания печат и антисемитската пропаганда, разглежда поведението на медиите по проект, с цел изследване на антисемитското законодателство в България, но с акцент – как „еврейският въпрос“ е отразен на страниците на българските вестници по време на Втората световна война. През тази година нови гледни точки се откроиха в тази изследователска съвкупност".
Това каза преподавателят по журналистика и отбеляза, че медиите по онова време информират – за сходни неща, които се случват в сателитите на Германия, но скриват някои теми – теми табу: През 1940 година, когато се дискутира антисемитския закон те цитират какво казват депутатите, но вестниците премълчават гражданската съпротива срещу този закон. Скрити от обществеността остават протестни писма, телеграми, акции на различни съюзи – на лекари, на адвокати.
По думите на медийния изследовател, до октомври 1940 година вестникарите не са знаели, че ще има такъв закон. След това се разгарят дебати в парламента, но има и съпротива от структурите на гражданското общество. Силна позиция има и Българската православна църква. Протести организира тогавашната Комунистическа партия, разказа още доцентът..
"С малки изключения, индиректно се разбира за тези протести, от изказвания на депутати, които споменават съюзите на адвокати, на лекари, застъпили се за евреите. Няма отделни публикации за тази съпротива. Което показва, че пресата е контролирана, макар че през 1940 и 1941 г. цензурата не е била толкова силна, колкото през 1943 година".
Тогава, когато се случват съдбовните за евреите процеси, картината във вестниците вече е различна, тогава е приет антисемитският закон и наредбите, които го прилагат. Въпреки, че отказването на гражданство на българските евреи ги изпраща към концентрационен лагер, това остава скрито от вестниците. Нищо не се пише и за съдбата на останалите евреи в царството, нито за случващото се в нацистките концентрационни лагери, но вероятно последното се дължи на липсата на информация, каза още гостът.
"Опозиционните вестници от 1940 -41 година също нямат опозиционни действия, по-скоро става дума за въздържане от публикации по темите, възхваляващи нацистките действия. Но в Българското радио, обратно, е имало по-яростна пропаганда, дори отколкото в правителствените вестници".
Как днес се отразява контролът върху медиите на обществото и как се ражда феноменът на фалшивите новини в условията на новите технологии, гледайте във видеото.