В резултатите за българската икономика за второто тримесечие прави впечатление ненормалната  ситуация по отношение на лихвите на кредитиране на бизнеса. Това каза проф. Гарабед Минасян, Икономически институт на БАН в предаването "Светът е бизнес" с водещ Ивайло Лаков. 

В коментара си върху резултатите на българската икономика за второто тримесечие гостът се спря на инфлацията, но определи като по-важното перо това на инвестициите.

"Има прираст на инвестициите, на кредитите, което би трябвало да ни радва. По отношение на лихвите има ненормална ситуация, коренно различна и противоположна на логичната – ясно изразена тенденция – лихвите по краткосрочните кредити са много по-високи от тези на дългосрочните кредити. Логиката подсказва, че щом лихвите по дългосрочните кредити са ниски, значи търсенето е по-ниско, хората не обмислят бизнеса си така, че да има проекция в бъдещето. А търсенето на краткосрочни кредити означава, че бизнесът живее от днес за утре".

У нас БНБ не дава информация за характера на кредитите - за обема им, но по отношение на лихвите е логично търсенето на дългосрочни кредити да превишава това на краткосрочни, каза още професорът.

Това не е хубаво за икономиката, защото тя расте с дългосрочните кредити, коментира още гостът и постави въпрос - защо бизнесът се въздържа от влагането на дългосрочни инвестиции и продължаването на производството в бъдеще.Това означава, че оценката на бизнеса за ситуацията в дългосрочен план е неблагоприятна, посочи Минасян..

Никога разчетите за бъдещето не се покриват, но показателите се основават на бизнес нюх към пазара.

Експресните данни, публикувани за българската икономика през второто тримесечие обикновено подлежат на корекции, каза още гостът.

"Ако се погледне в структурата на БВП, ще открием и хубави неща: инвестициите – растат с 4.4%. В структурата на разходите на производството до голяма степен тоя прираст се дължи на прираста на потреблението. В бъдеще предвиждам, че данните за икономически ръст ще стигнат 4 %, но това е нисък процент за България, предвид на дистанцията, която ни дели от ЕС".

Инфлацията вече е 3.5% и вероятно ще се задържи така в бъдеще, допълни професорът и поясни, че една от целите на Европейската централна банка е да поддържа инфлация около 2% в еврозоната, защото се оценява, че такъв процент инфлация на годишна база действа стимулиращо и на потреблението и на производството. При всички случаи инфлацията у нас трябва да е над тая в ЕС, 3.5 – 4% е приемлива, по думите на госта. Но има външни фактори, които й действат.

Професорът не споделя преценката за по-ниските цени на някои храни в Германия, в Гърция, той посочи, че положително ще се намерят стоки, които у нас са с по-високи цени, от тези на съседните страни. Но средното равнище на разходите за живот в ЕС е 2 пъти по-високо, отколкото у нас, коментира още Минасян. И всичко това го чувстваме, когато в чужбина опитваме да поддържаме приемлив стандарт на живот, каза гостът.

За "турската история" в настоящата икономическа ситуация, това е друга е една балканска тъжна история, каза професорът. Нищо чудно след някоя и друга година и друг наш съсед да изпадне в такава ситуация, смята той.

Целия разговор - гледайте във видеото.