От известно време виждаме желанието на САЩ за спиране на дейността на руските енергоносители в Европа. Свидетелство за това са санкциите, които те се опитват да наложат, по отношение на руските компании. „Северен поток“ 2 се оказа основната американска мишена. Това каза Мартин Владимиров, енергиен експерт от Центъра за изследване на демокрацията, в предаването „Светът е бизнес“ с водещ Николай Кръстев.

Владимиров посочи, че интересът на Западна Европа обаче е този проект да се осъществи.

„Много големи частни и държавни европейски компании участват в този проект като финансиращи го институции. Политическата подкрепа в Германия също е факт. Страната има нужда от евтин природен газ. „Северен поток“ 2 ще има очевидни ползи за нея. Той ще даде възможност на германската икономика да замени въглищата като използван материал в много от големите електроцентрали“.

Според госта санкциите, подготвяни от САЩ срещу Русия, трябва много внимателно да се прецизират, за да може да се постигне някакъв компромис.

„Европейските компании са изправени пред една доста сериозна дилема. На тях ще им се наложи или да се съобразяват с американските санкции и да запазят бизнеса си в САЩ, или да запазят този с Русия“.

Той добави, че санкциите най-вероятно ще имат своето отражение върху руската икономика, но все пак все още е твърде рано да се прогнозират резултатите.

Според експерта страните от Централна и Източна Европа биха имали голям стратегически интерес от изграждането на поредица от терминали за втечнен газ от САЩ на Стария континент. Той каза още, че само частни компании обаче биха изградили такива съоръжения, а досега САЩ не са успявали да накарат частния сектор да работи в полза на държавата.

„Трябва да се подчертае, че увеличението на вноса на втечнен газ и проблемът с пристанищата за него в Европа е по-скоро политически, а не икономически. Ако беше въпрос на икономически проблеми – то такива съоръжения вече щеше да има“.

Владимиров посочи, че към момента има много малко физически износ на втечнен газ от САЩ и все още и той е предимно насочен към Азия, тъй като цените там са по-високи с около 30% от тези в Европа.

„За американските частни компании, износителки на газ, е много по-изгодно да продават в Китай или Япония. В Европа има малки доставки към Литва и Полша например, но те не са стратегически, не променят световната картина и не са конкурентни на азиатските“.

Вижте повече във видеото.