Много е сложно сега да се каже какви резултати даде срещата за бъдещето на Сирия в Сочи, защото срещата премина много нееднозначно, опозицията не все участие в нея. От друга страна в Сочи пристигна специалният пратеник на ООН за Сирия Де Мистура, и макар да не участва в този конгрес, в крайна сметка той имаше възможност да наблюдава хода на преговорите и поддържаше контакти с руското политическо ръководство.

Това посочи пред Николай Кръстев в „Светът е бизнес“ руският политолог и арабист Леонид Исаев.

„На Де Мистура бяха предадени документи с препоръчителен характер по отношение на реформирането на сирийската конституция, затова смятам, че всичко ще зависи от това дали той ще може той да ги реализира“, коментира събеседникът в предаването.

„Тук има един много голям проблем – от гледна точка на ООН и Русия, реформирането на конституцията и работата на специалната комисия трябва да премине през специална процедура. Днес сирийския режим с право може да се каже, че е победител в гражданската война в страната, застъпвайки противоположни позиции, че реформирането на конституцията трябва да става вътре в Сирия и че става дума за вътрешносирийски въпрос. Главния проблем на срещата в Сочи, е че не беше постигнато сближаването на тези две позиции“, отчете анализаторът.

Срещата в Сочи успя да изпълни ролята си да прокара интересите на Кремъл както във външнополитически, така и във външнополитически план, смята Исаев.

„Конгресът в Сочи има външнополитическо, но най-вече вътрешнополитическо измерение. Ако гледаме на вътрешнополитическото измерение, то аз смятам, че то постигна успех, защото Путин обеща да проведе тази среща още през октомври 2017. Неотдавна той заяви, че изтегля руските войски, искайки по този начин да покаже на руснаците, че страната им запазва своето присъствие в Близкия Изток, независимо че армията й е изведена от страната“

„И за това според мен срещата имаше повече вътрешнополитическо измерение за Русия и бе свързана с предизборната кампания на Владимир Путин, от колкото носеше някакво външнополитическо значение. Тя бе предназначена по-скоро за руснаците, отколкото за външните участници“, категоричен е политологът.