Номинацията на Българската православна църква (БПЦ) за Нобелова награда за мир заради спасяването на българските евреи през Втората световна война един много мил жест от страна на спасените българските евреи и техните деца, живеещи в Израел. Това е по-скоро едно емоционално, отколкото добре премислено предложение, израз по-скоро на усещането за една неизказана благодарност към България.

Това коментира в студиото на „Светът е бизнес“ с Николай Кръстев преподавателят в Историческия факултет на Софийския университет доц. Румяна Христидис.

„Изговарянето на това, което е направила българската църква през Холокоста е доста трудно в международен план, защото то поставя въпроса какво са правили другите държави, другите църкви тогава“, посочи още тя.

„Другите църкви изпитат неудобство от това, че са мълчали или нещо повече, някои от тях са колаборирали в гоненията в евреите, като например в Словакия“, добави историкът.

„Именно затова личното ми мнение е, че църковната общност в Европа, а и по света няма да подкрепи тази номинация“, прогнозира доц. Христидис. „Това няма да бъде артикулирано публично, но църквите имат своите механизми за влияние", допълни тя.