Светът е бизнес

Всеки делник от 20:30 часа
Водещ: Ивайло Лаков

Крайнодесните партии са „ваксината“, от която ЕС се нуждае

Иван Начев, експерт по политическа интеграция на Европейския съюз и преподавател в НБУ, в „Светът е бизнес“, 27.03.2025 г.

21:05 | 27 март 2025
Автор: Волен Чилов

Радикалните популистки партии стимулират имунната система на европейските демокрации. Подобен род политически формации, които поставят под съмнение процеса на интеграция, действат оздравително на Европейския съюз. Проблемът изниква от това, че гражданите вече нямат доверие на лидерите и на традиционното лидерство. Ако методите на традиционните лидери, не водят до това ние граждани да живеем по-добре, десните партии ще имат възход. Това каза Иван Начев, експерт по политическа интеграция на Европейския съюз и преподавател в НБУ, в предаването „Светът е бизнес“ с водещ Ивайло Лаков.

Гостът вижда тенденция, че когато тези дойдат на власт, те веднага започват да преосмислят политическото си говорене, защото си дават сметка, че държавите трудно могат да оцелеят.

Според него, както и вицепрезидентът на САЩ Джей Ди Ванс отбеляза на Мюнхенската конференция по сигурността, ЕС трябва да се завърне към ценностите си – да развива свободата на изразяване, словото и плурализма на мненията, включително на тези популистки партии, защото колкото повече се ограничава едното, хората започват да се задават въпроса защо това се прави. Точно тогава се появява почвата за хибридни атаки, лъжи и дезинформация.

В тази обстановка, в която самите САЩ подкрепят радикални формации, американският „дръпна спусъка“ на нова вълна на засилване на евроинтеграцията. Според Начев създалата се „коалиция на желаещите“ е опит Европа да си върне лидерството и да се постави в центъра на политическия дебат след кризата в последните години.

Тези действия предполагат и преосмисляне на европейската интеграция и подписване на нов договор за първи път от 2009 г. Според експертът от създаването на ЕС в сегашния му вид през 1992 г. с договора от Маастрихт, договорите на Съюза са се променяли средно на 4-5 години, за да съдействат за присъединяването на нови държави членки.

В сегашната глобална обстановка и подготовката за приемането на нови членове реформите вървят към премахване на правото на вето в Съвета на ЕС и засилена роля на Европейския парламент. Целта – ускоряване на процеса по приемане на ключови политики и по-голяма отчетност и прозрачност на евроинституциите.

„Тук не става въпрос дали ние ще поставяме вето на едно или друго. Става въпрос за това, че общият интерес се оставя на заден план, когато ние се фокусираме върху частния интерес на дадена държава.“

Ако гражданите са по-информирани за това как се вземат решенията в ЕС, политиците няма да могат да оправдаят последствията от лошото си управление с Брюксел или да приписват позитивите от интеграцията на собственото си управление.

Един от най- видимите за гражданите механизми е засилването икономическата интеграция, от която пряко зависи живота и благоденствието.

„Икономическата интеграция стои по-близо до хората. Вие сте прав, когато казвате на хората, не им е толкова интересно какво прави Европейския парламент. Но ако хората знаят как функционира и как се вземат решенията, те могат да търсят отговорност. Затова икономическата интеграция е важна – тя касае директно живота на всеки един от нас.“

Приемането на България в еврозоната е показателен пример. Хората ще усетят ползата с джоба си, дори да това да не им се налага да обменят пари при пътуване в Европа, а и членството във валутния съюз означава отчетност и прозрачност за действията на управляващите.

На ЕС му неизбежно му предстои нова вълна на разширяване, в която ще се присъединят Западните Балкани, Украйна и евентуално Турция, но то идва на цената на реформи, а за сегашния момент цената все още е твърде висока.

„Ние като европейци даваме фалшиви надежди на тези държави, на тези политически лидери и граждани, които живеят там, че едва ли не в близко бъдеще те ще станат държави членки на ЕС, а процесът не е толкова лесен. На Западните Балкани трябва да се даде реалистичен срок за приемането им, а на Украйна, че няма как да влязат в ЕС, докато те не решат няколко вътрешни проблеми.“

И тук е ролята на България. Според Иван Начев в наш интерес е да сме силен застъпник на евроинтеграцията на съседите ни, защото „колкото повече държави около България са част от европейската интеграция и колкото по-плътно интегрирани са, нашият национален интерес е толкова по-добре е защитен“.

Целия коментар гледайте във видеото.

Всички гости на предаването „Светът е бизнес“ може да гледате тук.