Причината за липсата на развитие в иновациите в Европа, включително и в България, е основно свързана с бюрокрацията и регулациите. Брюксел предвижда намаляване на регулациите с 25% за бизнеса и с 35% за МСП. България може да се възползва от значителни инвестиции, които Европейската комисия планира в сферата на иновациите, чистата индустрия и отбраната. Това каза Лидия Шулева, бивш вицепремиер и социален министър, в предаването "Светът е бизнес" на Bloomberg TV Bulgaria с водещ Ивайло Лаков.

Причината за липсата на развитие в иновациите в Европа, включително и в България, е основно свързана с бюрокрацията и регулациите. Тези фактори затрудняват иновационните процеси и не позволяват на бизнеса да се развива свободно. Не става въпрос само за финансови средства, а и за необходимостта от намаляване на административните пречки, които възпрепятстват иновациите. В отговор на тези предизвикателства, Брюксел предвижда намаляване на регулациите и бюрокрацията с 25% за бизнеса и 35% за малките и средни предприятия. Това е част от усилията на Европейската комисия да създаде по-благоприятна среда за иновации и да стимулира икономическия растеж в региона.

Основните стълбове на новата стратегия за развитие на Европа, приета от Европейската комисия, са три: иновации, чиста индустрия, както и отбрана и сигурност, каза Шулева. Тя поясни, че стратегията акцентира на необходимостта от иновации, тъй като Европа изостава в тази област, а иновациите са ключови за икономическия растеж и повишаване на доходите. Втората посока е свързана с трансформацията на индустриалния сектор в посока на устойчиво развитие и декарбонизация, което е важно за конкурентоспособността на европейските индустрии. Третият стълб е насочен към укрепване на отбранителната архитектура на Европа, в контекста на глобалните предизвикателства и необходимостта от самостоятелна сигурност.

Предизвикателствата пред икономиките на страните, включително България, в контекста на геополитическите трансформации, са многобройни и сложни, каза още гостенката. Войната в Украйна е конфликт, довел до значителни увеличения на цените на енергията и енергийни ресурси, което оказва негативно влияние върху икономиките, особено в Източна Европа. България, като част от региона, е засегната от тези колебания в цените, което предизвиква необходимостта от дългосрочни решения за ценовата политика в енергетиката.

Липсата на свързаност между различни икономически сектори и инфраструктури е основен проблем. За да се преодолеят тези недостатъци, са необходими значителни инвестиции и реализация на инфраструктурни проекти, които не могат да бъдат завършени бързо, добави събеседничката. Има значителни разлики и в ценовата политика между Източна и Западна Европа, което затруднява икономическите операции и либерализацията на пазарите. Тези дисбаланси изискват внимание на европейско ниво и дългосрочни решения.

Необходимост от модернизация е още едно предизвикателство, като българските индустриални предприятия, особено държавните, се сблъскват с проблеми, свързани с липсата на поръчки и необходимостта от модернизация на производствата, за да могат да отговорят на съвременните изисквания и да станат конкурентоспособни.

Тези предизвикателства изискват активна държавна политика и стратегически подходи за справяне с икономическите и социалните последици от геополитическите промени, подчерта Лидия Шулева.

Мерките, които предлага Икономическият и социален съвет за справяне с ценовите дисбаланси в енергийния сектор включват устойчиви решения за ценовата политика, инвестиции в инфраструктура, както и поставяне на темата за ценовите дисбаланси в ЕК.  Съветът подчертава необходимостта от дългосрочна и устойчива политика, която да осигури нормални цени на енергията както за бизнеса, така и за населението. Важно е да се намерят решения, които да намалят отклоненията между цените в Източна и Западна Европа. 

За да се постигне необходимата свързаност между енергийните мрежи в различните региони, е необходимо да се реализират значителни инфраструктурни проекти. Тези проекти изискват време и ресурси, но са ключови за преодоляване на ценовите дисбаланси, изтъкна Шулева. Съветът предлага да се постави въпросът за ценовите дисбаланси на масата на Европейската комисия, за да се намерят дългосрочни решения, които да включват и механизми за държавна помощ, особено в контекста на последиците от войната в Украйна и разрушената енергийна инфраструктура.

Тези мерки са насочени към осигуряване на стабилност и предсказуемост в енергийния сектор, което е от съществено значение за икономическото развитие на страните в региона.

Налагането на стратегията за развитие на Европа е необходимо поради изоставането в областта на иновациите и нуждата от трансформация на индустриалния сектор, както и необходимостта от укрепване на отбранителната архитектура и устойчивото развитие на региона. 

Европа сериозно изостава в сферата на иновациите, които са ключови за икономическия растеж и повишаване на доходите. Стратегията акцентира на необходимостта от иновации, за да се стимулира икономическото развитие и конкурентоспособността на страните от ЕС.

Съществува нужда от преход към чиста индустрия, което е свързано с устойчивото развитие и декарбонизация. Тази трансформация е важна за конкурентоспособността на европейските индустрии и за справяне с климатичните промени. В контекста на глобалните предизвикателства, включително войната в Украйна, е необходимо да се укрепи отбранителната способност на Европа. Стратегията предвижда фокус върху сигурността и отбраната, което е от съществено значение за стабилността на региона. Стратегията цели да насочи фондовете на ЕС и усилията на отделните държави към устойчиво развитие, което е важно за дългосрочната икономическа стабилност и социално благосъстояние, посочи гостенката. По думите й тези фактори подчертават необходимостта от стратегически подход за справяне с текущите и бъдещите предизвикателства пред Европа.

България може да се възползва от значителни инвестиции, които Европейската комисия планира в сферата на иновациите, чистата индустрия и отбраната. Тези инвестиции ще бъдат насочени към модернизация на инфраструктурата и индустриализация, което е от съществено значение за икономическото развитие на страната.

Стратегията на Европа акцентира на иновациите, които са ключови за икономическия растеж. България трябва да се адаптира и да подкрепи иновационния процес, за да може да се включи активно в тези нови инициативи и да генерира по-високи доходи.

Трансформацията към чиста индустрия е важна за конкурентоспособността на българските предприятия. Разхлабването на изискванията за декарбонизация, което се обсъжда на европейско ниво, може да помогне на българските индустрии да станат по-конкурентоспособни.

Присъединяването на България към еврозоната и активното участие в европейските институции ще укрепи позицията на страната в Европейския съюз и ще й позволи да влияе на важни решения, касаещи бъдещето на Европа.

Тези аспекти подчертават, че бъдещото развитие на Европа е не само възможност, но и предизвикателство за България, което изисква активни действия и стратегическо планиране от страна на правителството и бизнеса.

Вижте целия коментар във видеото.

Всички гости на предаването "Светът е бизнес" може да гледате тук.

Още по темата

Нов вид индивидуална спестовна сметка за европейците

Планът за разходите за отбрана на Германия е подкрепен в Бундестага - Част 2

ЕК ще пита банките за правилата на Базел: да се приложат, да се отложат или променят