Свързаността между Югоизточна и Западна Европа не е достатъчно добра. Когато токът на Запад е по-евтин, ние не успяваме да се възползваме от това и продължаваме да плащаме завишена цена. За 2024-та година България е с третата най-висока цена на тока в континенталната част на Европа. Друг проблем в България е, че се очертаваме като дефицитен район. Казано по-просто – нетен вносител на енергия сме и внасяме ток извън страната. Липсата на инвестиции дълги години дава своето отражение сега. Това каза Ивайло Найденов, изп. директор на Българската федерация на индустриалните енергийни консуматори (БФИЕК), в предаването „Светът е бизнес“ на Bloomberg TV Bulgaria с водещ Ивайло Лаков.
Днес парламентът прие на първо четене Закон за приходите и разходите. Удължават се някои разпоредби от Закона за бюджета от 2024-та година. Предвидено е удължаване на схемата за компенсиране на небитовите крайни клиенти. В това число влиза не само големият бизнес, но и малките предприятия, училища, храмове и други. Понастоящем таванът е 180 лв./мВтч на борсата. Другото се компенсира от държавата. Това дава на бизнеса предвидимост.
„За енергоинтензивните производства основен фактор при конкурентоспособността е цената на електроенергията и природния газ“, коментира гостът. Големите разлики между цените в България и други европейски държави нанася сериозен удар по конкурентоспособността на предприятията ни. Друг проблем е, че когато германската икономика се забави, поръчките у нас също спадат. От 2023-та година имахме 20 поредни месеца отрицателен индекс на промишленото производство.
Според събеседника държавните компенсации за електроенергия не са само контрол на разходите, но и дават някаква сигурност. Предприятията, които купуват електроенергия от борсата, плащат за нея всеки ден. Това прави бюджетирането много предизвикателно.
В БФИЕК участват компании, които миналата година генерираха между 15 и 17 милиарда износ. „Някои отрасли се справят по-добре, но това е по-скоро конюнктурно. Производителите продължават да са готови за протест“, отбеляза Найденов. Въпросът с конкурентоспособността на европейската икономика също оказва негативно влияние. Липсва разбиране, че българската индустрия е и европейска индустрия и трябва да бъде подкрепена.
„При цветната металургия и производство на олово сме в топ 10 на ЕС. Сходна е и ситуацията с производството на мед“, сподели гостът. Такъв тип предприятия имат голяма регионална роля. Ако тези производства изчезнат, това ще повлияе на тези региони.
„Свидетели сме на процес на деглобализация“, предупреди Найденов. Виждаме разпадане на пазари, включително в ЕС, където единният пазар започва да се фрагментира. Енергийният пазар в Европа е пример за точно такъв процес. Германия е големият потърпевш, но не бива да забравяме, че тя е един от икономическите центрове на ЕС. Ако икономиката на Германия се влоши, това може да доведе до освобождаване на хора и в България.
Вижте целия коментар във видеото.
Всички гости на предаването „Светът е бизнес“ може да гледате тук.