От българския политически елит цари оглушително мълчание по изключително важни теми. Те се занимават с дребнотемия. Хората, които трябва да взимат решенията и да представят своята визия за България пред избирателите липсват. Има абсолютна тишина за програмата на бъдещото правителство, ако се състави. Ние не знаем икономическите приоритети на държавата и реално страната не участва в международните процеси. Това се случва на фона на разпадаща се система на търговия, където глобализмът отстъпва на регионалните пазари. С оглед на политическите тенденции в Западна Европа политическият прозорец за приемане на България в еврозоната ще изтече тази година. Ако не направим силно и мотивирано усилие на политическо ниво да влезем сега, може би няма да влезем никога. Това заяви Никола Янков, управляващ партньор в „Експат Капитал“, в предаването „Светът е бизнес“ с водещ Ивайло Лаков.

Политическата криза лишава страната от визия как да се позиционира на Балканите, в Европа и в света. От България липсва ясна позиция по ключови за Европа теми като миграцията, перспективите за паневроепсйки отбранителни сили и мястото на държавата ни в тази нова архитектура на сигурност – дали имаме интерес от това, с какви условия сме съгласни и какво ще е нашето участие в тази система.

В икономически план не се коментира икономическата ситуация с възможните в бъдеще търговски войни след встъпването в длъжност на Доналд Тръмп по-късно през месеца. Според Янков една от най-важните теми за българската политика е как ще се преформатира икономиката на България с оглед на разпадането на глобалната система на търговия, което означава край на глобализацията. Това излага страната и целия свят от непосредствен риск рецесия. Гостът коментира, че предвид глобалната несигурност трябва да се говори за сценарий за избягване на рецесия отколкото за фактори, които ще движат икономиката напред през 2025 г.

Част от това пренастройване включва изготвяне на „планове за осигуряване на заместващи процеси“. Това неизменно включва привличане на инвестиции, които в момента са на исторически ниски нива – под 15% от БВП.

За да растем изпреварващо и да стигнем средноевропейско ниво като доходи и БВП на глава от населението трябва да имаме равнище от около 30%, което означава при 200 млрд. лв. БВП 60 млрд. годишно.“

Тези инвестиции трябва обаче да дойдат от частния сектор и от чужбина, защото държавата пари за инвестиции няма и това ще продължава и занапред, за да покрива растящите публични разходи. А когато страната е в условията на константна политическа криза инвеститори трудно ще се намерят, а политиците ще продължат да се занимават с маловажни теми.

Докато отвън хора като Илон Мъск громят западноевропейските политически елити в мисията си „да спасят западната цивилизация“, като унищожават самата демокрация и докарат на власт на популисти и екстремисти. А големите европейски демокрации „са най-уязвимите. Това са най-големите демокрации, които са с най-малко защитни сили срещу екстремистки изявления“. 

Ако все пак има нещо позитивно от този развой на събитията е това, че евентуална рецесия ще охлади цените, включително в България, и вероятно ще покрием критерия за инфлация през тази година и ще можем да влезем в еврозоната.

Въпрос на политическо решение на едно правителство, независимо дали редовно или служебно, да поиска извънреден доклад от Европейската комисия за оценяване на готовността на България и да се вземе политическото решение във втората половина на годината за присъединяване на България към еврозоната.

Целия коментар гледайте във видеото.

Всички гости на предаването „Светът е бизнес“ може да гледате тук.

Още по темата

При 91% ръст на лошите кредити и привнесен проблем може да се стигне до рецесия у нас

Какви са очакванията за икономиката на България през 2025 г.? Попитахме експертите

България започва годината без бюджет, а трябва да продължи усилията за еврозоната