Частният сектор и редица наблюдатели реагираха много остро на Бюджет 2025 и по-специално на данъчните промени, които го съпровождат. Въпреки че традиционно бизнесите у нас свикнаха такива промени да се появяват в последния момент, тази година управляващите успяха да дадат още по-малък срок за реакция на предложенията. Предложените промени са били прилагани и в други страни от ЕС, но дори и да са добри, те трябва да бъдат прилагани постепенно и с предварително заявяване, създавайки предсказуема среда за бизнеса, това коментира Милен Райков, съдружник "Данъци и право" в EY Bulgaria, в предаването "Светът е бизнес" с водещ Ивайло Лаков.
Идеята за облагане на свръхпечалбите на дадени сектори не е нова, като гостът обясни, че тя става популярен метод за запълване на бюджетите в източноевропейските държави. У нас се появи идеята за облагане на свръхпечалбите на банките и добива на подземни богатства, но в другите държави набелязват различни сектори. Тези предложения отпаднаха, но проблемът е с механизмите, по които този тип облагане се случва, тъй като често обикновения ръст или оцеляването на бизнеса могат да се считат за свърхпечалба според начините за изчисление.
Съществуват предположенията, че целта на тази бюджетна бомба е да се види обществената реакция, но събеседникът каза, че ако България цели да поддържа добра инвестиционна среда, такъв тип тестове са най-лошото, което може да я удари. Инвеститорите правят подробни анализи, когато избират дестинация за техните капитали, а когато веднъж бъдат предложени такъв тип идеи, дори и да не са приети, то те остават трайна следа.
„Смятам, че това е резултат от много работа и тя не тръгва с желанието самоцелно да се събират данъци, а идва от един доста силен натиск върху разходната част, който трябва да се покрие по някакъв начин и провокира определена изобретателност в това откъде да се съберат тези допълнителни пари.“
Силният натиск върху разходната част на бюджета се дължи на редица фактори, сред които социалните разходи, геополитическата обстановка, нуждата от инвестиции, а в бъдеще се очаква страните в Европа да трябва да инвестират все повече в отбрана.
Предложението за данъчна амнистия също не е новоизмислена мярка, като тя се прилага в Албания, но там не показва добра събираемост. Въпреки това, мярката може да помогне на страната за покриването на критериите за еврозоната. Райков смята, че има други проблеми, свързани с предложението, дори и да бъдат събрани нужните средства. Първото от тях включва административния разход, който ще трябва да се отдели за извършването на тези процедури. Също така се опрощават не само наказателната отговорност, а и лихвите по тези невнесени данъци, което е голям удар за приходите на държавата.
И може би най-важният проблем е свързан с нарушаването на доверието, тъй като това изпраща сигнал на коректните граждани, че дори и да нарушат закона, то може да им бъде опростено. Според доклад най-честата причина българските фирми да не плащат данък е недоверието в публичното разходване на тези средства. Амнистията може да тласне компаниите у нас, които са недоверчиви в системата, да спрат да плащат данъците си.
Корпоративните данъци имат пряка връзка с привличането на инвестиции, по сходен начин и облагането на личните доходи имат отношение към привличането и задържането на работна ръка, което е огромен проблем за българските бизнеси.
„Всичко това е въпрос на добри предварителни изчисления, ако премахнем 10% облагане от една заплата и този човек остане в държавата, тези пари пак ще стигнат до държавата през ДДС и акцизи. Ние имаме много силно косвено облагане. И може да се окаже, че в крайна сметка държавата ще спечели и повече.“
Сред бизнесите цари единодушие, че предсказуемостта е ключово изискване към държавата. Сега с краткия срок за обсъждане на тези мерки, България нарушава прогнозируемостта на компаниите. Особено, когато става въпрос за данъчните закони, плавната и предварително зададена промяна е необходимост, тъй като има много договорни и софтуерни промени, които трябва да бъдат направени от частния сектор.
Целия коментар гледайте във видеото.
Всички гости на предаването „Светът е бизнес“ може да гледате тук.