Историческият път на двете части на Европа е различен. Западна Европа познава „славните 30 години“ на социалната държава след Втората световна война. След това настъпва неолибералния обрат и постепенно се стига до все по-отчетлива криза на либералната демокрация. А в Източна Европа проблемът е, че тя дълго бе откъсната от Желязната завеса. Тогава Източна Европа откри не Запада на „славните 30 години“, а неолибералната демокрация. Това каза проф. Боян Знеполски, доктор по философия и социални науки, СУ „Св. Климент Охридски“, в предаването „Светът е бизнес“ на Bloomberg TV Bulgaria с водещ Ивайло Лаков.

Неолиберализмът отслаби социалната държава и социалната справедливост в името на пазара. Според неолибералната логика демокрацията е един механизъм, основан на пазарите, а тревогите и грижите на гражданите са нещо второстепенно. Това доведе до появата на национал-популистките партии. Големият проблем е нарастващият индивидуализъм, който фрагментира обществата и ги йерархизира в полза на мериократичните елите. Това е болезнено и обидно за всички останали обществени групи.

„Неолиберализмът е основният виновник за увеличението на неравенството в обществата“, коментира гостът. В обществото трябва да има някаква съизмеримост, за да има общност. В противен случай тя се разпада на враждуващи лагери, което води до конфликт.

Според събеседника последните четири години в България са пример за тотална липса на неразбирателство. Това не е продукт на неопитни ПР-и, а за враждебност и ожесточеност, която не позволява да се следват логични линии на сътрудничество в българската политика. Това може да се преодолее само с обща воля и общо желание. Важен елемент за това е ролята на лидерите и по-конкретно визионерите. Те могат да видят по-далеч от границите на собствената си партия.

„Ходовете, свързани с дискредитирането на една или друга институция, сумарно води до заплаха за демокрацията“, отбеляза проф. Знеполски. Това може да доведе до залитане в някаква форма на авторитаризъм или преосмисляне на геополитическата ориентация на страната. Има такива сили, които действат в тази посока. Когато на това не се противодейства, опасността става реална. Най-доброто противодействие е партиите и елитите, които имат сходна политическа и ценността ориентация, да си сътрудничат. Те трябва да преодолеят различията си и да забравят за всякакъв егоизъм.

Когато управлението е слабо, започва наддаване и всеки опитва да си изиграе по-добре картите. Живеем в епохата на популизма. От нас и политическите ни лидери зависи да се справим не с популизма, а със социалните проблеми, които водят до неговата поява. Голяма част от населението не се разпознава в политическите партии, представители и говорене.

„Финансовото благосъстояние не е достатъчно, за да бъдат доволни хората. Недоволство може да породи съвместният ни живот като общество, политическият елит или пък начинът, по който се взимат решенията“, обясни гостът. През 2025-та година се надявам политическите партии да успеят да постигнат съгласие за правителство, което да работи възможно най-дълго.

Вижте целия коментар във видеото.

Всички гости на предаването „Светът е бизнес“ може да гледате тук.

Още по темата

Новият популизъм за търговските дефицити е грешен и опасен

Политическият популизъм срещу икономическия прагматизъм – въпросите около СЕТА

Влиянието на световния популизъм върху пазарите

Заплашена ли е Европа от разрастващия се популизъм