Промяната в ядрената доктрина на Русия бе значително събитие в почти 3-годишната война, тъй като тя даде възможност на Москва да използва ядрено оръжие срещу вражеска неядрена страна, подкрепена от ядрена. Също така в документа се казва, че разполагането на противоракетна отбрана в някоя страна я превръща в заплаха за Русия. Ходът на Владимир Путин да изстреля междуконтинентална балистична ракета по цели в Украйна е с ключово значение, тъй като това бе първият противник на Русия, който бива нападнат с такова оръжие, това коментира Румен Кънчев, професор по международни отношения и геополитика, в предаването "Светът е бизнес" с водещ Ивайло Лаков.

Изстрелването на балистична ракета е ескалация, която увеличава риска от случаен инцидент, водещ до ядрен конфликт. Гостът обясни, че в обсега на ATACMS, за които Украйна получи разрешение да използва срещу цели на руска територия, има 7 склада, в които се съхраняват ядрени бойни глави. Той допълни, че изстреляните дронове и ударите със Западно оръжие могат случайно да ударят някой от тези складове, взривявайки бойна глава.

„Най-после дойде време, даже прекалено закъсняхме, да тръгнем към начин да решим този конфликт като цивилизовани общества по мирен начин – да прекратим тази война. Да започнем да търсим мирно споразумение, което ще бъде доста дълъг процес, едно мирно споразумение по време на Студената война се сключваше за 6-7 години, сега едно споразумение няма да отнеме по-малко.“

Съществуват предложение за създаване на демилитаризирана зона в превзетите от Русия територии. Събеседникът сподели, че това е класически подход на съвета за сигурност на ООН, който ще трябва да разработи нужните детайли. Този тип зони са първият елемент от деескалацията, но трябва да се намери достатъчно голям континент на ООН, който да бъде разположен на тази огромна площ.

Дори и това да доведе до преговори те ще се сблъскат с усложнения от страна на Москва, която иска пълна демилитаризация на Украйна и не иска страната да стане членка на НАТО. Кънчев разказа за документ изпратен от Русия към САЩ месеци преди началото на конфликта, в който се твърди, че Москва иска НАТО да спре да се разширява и да се върне в границите си от 17 май 2004 г. В отговор на това САЩ отвърна, канейки руски представители на преговори, но отговор не бе получен и месеци след това Москва нападна Украйна.

Събеседникът смята, че в Европа липсва стратегия за това, което иска да постигне във войната. Той допълни, че трябва да бъде оказвана помощ на Украйна, но ЕС няма план за глобални конфликти, като след края на Студената война, Старият континент започва да намалява военните си бюджети и сега има нисък военен капацитет.

„Европа няма военна промишленост, няма и добре интегрирана армия, това се случи последните 2 години след началото на украинската криза. В първите години имахме едно разминаване между стратегическите цели, които си поставя Европа и възможностите, които може да генерира. Защо Европа 30 години след Студента война не разви никакъв капацитет.“

След руския анекс на Крим през 2014 г. Европа получи сигнал да се развие военно, но не го направи. Тогава бе подписано споразумение, че страните-членки на НАТО ще отделят по 2% от БВП за отбрана – сега близо 10 от държавите не го спазват. В дискусията за НАТО се говори за двойно по-висока цел от близо 4-5%.

Идвайки на власт, Тръмп ще фокусира вниманието на външната си политика към Азия, което ще остави Европа сама в отбраната си, което означава, че блокът ще трябва да развие военния си капацитет.

България от своя страна бива задминавана от всички процеси в геополитиката и ако иска да бъде адекватна в политически и отбранителен контекст ще трябва да реши управленските си проблеми.

Целия коментар гледайте във видеото.

Всички гости на предаването "Светът е бизнес" може да гледате тук.

Още по темата

Топ шпионин на Чехия предупреждава НАТО да не налага нежелана сделка в Украйна

Байдън бърза да подкрепи Украйна, преди Тръмп да поеме контрола

Рюте от НАТО се среща с Тръмп на фона на опасенията за помощта за Украйна

Путин: Русия може отново да използва новата балистична ракета срещу Украйна