Фундаменталните фактори, които подхранваха инфлацията отслабнаха, а влиянието на отслабената германска икономика върху свързаните европейски икономики не трябва да се преувеличава. Нивото на лихвите няма да спадне под диапазона от 2% - 3% и не очаквам да се стигне до изключително ниски лихви като през 2009-2010 година. Това каза Мирослав Сингер, гл. икономист, директор по институционалните въпроси, Generali CEE Holding, в предаването "Светът е бизнес" на Bloomberg TV Bulgaria с водещ Ивайло Лаков.

Трите фактора, които стимулираха инфлацията в Европа бяха липсата на работна ръка, която доведе до покачване на заплатите, руската агресия в Украйна и скока на енергията, както  и логистичните усложнения в предлагането и ръста на суровините, използвани в индустрията, каза гостът. По думите му тези фундаменталните фактори, които стояха зад инфлацията, когато тя бе в своя пик, все още са валидни, но само от части. 

"Логистиката е в риск, но не затруднява бизнеса. (...) Намираме се отново в зоната на безопасните числа. При енергията - да, по-скъпа е, но не в сравнение с миналата година. А да не забравяме, че инфлацията се изчислява на годишна база. В сравнение с миналата година, както и с предходните, тя е по-ниска".

Европа все още страда от липса на работна ръка. Но освен това, с намаляване на инфлацията, благодарение на по-стриктната монетарна политика, дори договарянето на заплатите показва, че търсенето не е толкова високо. И преговорите не са така разгорещени, както бяха, добави Сингер. "Забелязваме, че действително инфлацията се завръща към числата, с които сме свикнали".

"Не очаквам да се окажем отново с изключително ниски лихви, както през 2009 - 2010 година. Това е силно невероятно. Очаквам лихвите да стигнат до около ниския диапазон на 2 - 3%. Това очаквам. Някои смятат, че това ще стане по-бавно, заради обикновено силно разхлабената фискална политика или някакви специфични фактори".

Развитите икономики в много отношения все още прилагат силно рестриктивна фискална политика, коментира гостът. "Това го им в Европа, както и в САЩ. В това отношение си приличат".

"В САЩ ситуацията се определя все още от факта, че доларът е основната резервна валута. В случая с Европа става дума за координация на икономическите политики. В същото време трябва да кажем, че фискалната политика на ЕС като цяло се подобри в последното десетилетие в сравнение с това, което беше преди. В това отношение има известен напредък, който ме кара да съм малко по-голям оптимист".

За икономическата ситуация в Чехия събеседникът каза, че с намаляването на инфлацията, потребителите са се оказали по-големи оптимисти. "Така че вътрешното търсене, водено от потреблението помага".

Рискът за чешката икономика, който произлиза от свързаността й с германската, не трябва да се преувеличава, коментира събеседникът, особено в краткосрочен план и по отношение на 2025 година. 

"В същото време, разбира се, ако Германия продължи да колабира, собствената й индустрия би могла да ни навреди по-съществено в по-далечно бъдеще. Но в краткосрочен план бихме могли да се справим със загубата на част от работните места".

Вижте целия коментар във видеото.

Всички гости на предаването "Светът е бизнес" може да гледате тук.

Още по темата

Стурнарас: Целта от 2% инфлация вероятно ще бъде постигната в началото на 2025 г.

JPMorgan вижда стабилна перспектива за финансовите компании

Лирата се успокои след намаляване на кери търговията