Темата за прогресивното данъчно облагане е много стара. Още Джон Стюарт Мил е водил дебат за това как да се облагат по-богатите и по-бедните преди 150 години. Ако трябва да перифразираме Мил, прогресивното облагане наказва тези, които работят и спестяват повече. Не е ясно кой проблем ще разрешим с въвеждането на тази мярка. Това каза проф. д-р Даниела Бобева, преподавател по финанси във ВУЗФ, в предаването „Светът е бизнес“ на Bloomberg TV Bulgaria с водещ Ивайло Лаков.
Ние не знаем колко точно са доходите на домакинствата. Методологията на НСИ не взима предвид сивата икономика. Има съществена разлика между доходи, работна заплата и работна заплата по трудово правоотношение. Не цялата работна сила е ангажирана с последното. Друг пример е, че малко хора декларират доход от апартамент под наем и плащат данък върху него. Доходите в България не отразяват реалната картина на пазара на труда.
„Ако направим една сметка на разходите на работодателите за работна сила, ще видим следното: Точно в двата сектора с най-ниските работни заплати – селско стопанство и хотелиерство – разликата между доходите на работещите и работната заплата е най-голяма“, коментира гостът. Ние сме на последно място в Европейския съюз по гъвкава заетост. Това включва краткосрочната заетост, работа по проекти и фрийлансърството.
Според събеседника въвеждането на прогресивно данъчно облагане ще засегне най-много ИКТ сектора. 56,000 души работят в индустрията, свързана с автомобилостроенето. Още 60,000 души са ангажирани в сектора на дигиталните услуги. Ние сме на последно място по дигитализация и едва ли това ще подобри тенденцията.
Професор Бобева отбеляза, че истинският проблем не е разликата в заплатите, а че нямаме достатъчно икономически растеж. Ние имаме насърчаваща икономическия растеж данъчна система, но други фактори унищожават това предимство. Прогресивно облагане могат да си позволяват държави с високо равнище на брутен вътрешен продукт. Такива държави нямат нужда да растат с 6-7% на годишна база. Проблемът не преразпределителен, а ниският БВП на глава от населението.
120,000 младежи са безработни – не учат и не работят според официалните данни. Всъщност, голяма част от тези младежи работят неформално. Все по-трудно ми е като преподавател да убедя студентите да не напускат университета. Ние имаме голям процент отказващи се от образователната система, защото работата извън формалния сектор изглежда по-атрактивна. Това е фундаментален проблем.
Гостът изтъкна, че България има най-щедрата политика за отглеждане на деца. 54,000 жени получават помощ за раждане на дете, а още 46,000 не работят, защото отглеждат дете. Това е при положение, че имаме най-щадящата система за детска грижа. Социалната ни политика в последните години е разточителна. Тази политика може да е краткосрочна, а ефектът от нея обикновено е слаб. Друг проблем е, че работодателите предпочитат работна сила от 08:00 до 17:00 и не са достатъчно гъвкави.
Трябва да се свият разходите и да се откажем от някоя от социалните придобивки следващата година. „Проблемът с икономическия растеж е много сериозен. Не използваме достатъчно работната си сила, въпреки че имаме огромни резерви от местна и чуждестранна такава“, категорична е проф. Бобева.
Нашата икономика е резистентна към шокове. На фона на цялата политическа нестабилност икономиката показа натрупана инерция. Този кредит на доверие към политическата нестабилност обаче се изчерпва. Това се вижда и в преките чуждестранни инвестиции. Едни от най-засегнатите ще са международните компании, които предоставят по-високи заплати на пазара на труда. Ако променим данъчната система, ще изгубим един от най-големите фактори на растеж – чуждестранните инвестиции.
„Не бива да пипаме съществуващата данъчна рамка. Такова нещо може да направи само Народно събрание, което не смята, че ще има следващ мандат“, отбеляза гостът.
Вижте целия коментар във видеото.
Всички гости на предаването „Светът е бизнес“ може да гледате тук.