fallback

Светът е бизнес

Всеки делник от 20:30 часа
Водещ: Ивайло Лаков

Вървим към дигитална диктатура в недалечното бъдеще

Доц. Златогор Минчев, Институт по информационни и комуникационни технологии към БАН и ръководител секция "Информационни технологии в сигурността", в "Светът е бизнес", 23.10.2024

21:02 | 23 октомври 2024
Автор: Галина Маринова

Бъдещето, свързано с изкуствения интелект и IoT (интернет на нещата), ще бъде доста предизвикателно от гледна точка на киберзаплахите. Вървим към дигитална диктатура в недалечното бъдеще, което ще трябва да бъде посрещнато по адекватен начин. Технологично предстоящите избори у нас са добре осигурени. Финанси, енергетика, инфраструктура в България - не са защитени. Това каза доц. Златогор Минчев, Институт по информационни и комуникационни технологии към БАН и ръководител секция "Информационни технологии в сигурността", в предаването "Светът е бизнес" на Bloomberg TV Bulgaria с водещ Ивайло Лаков.

Да "хакнеш" цяла една държава, като Грузия, далеч не е невъзможно, ако това е направено от Русия, при положение, че Грузия е бивша съветска република и руснаците много добре знаят как функционира тази държава. От друга страна само с технологии това е невъзможно да се направи. Нужно е и съдействието на хора, коментира доц. Минчев. "Ще цитирам една стара книга, от 1984 година, че "Големият брат ни мониторира". В случая става въпрос за руснаците в Грузия. За тях е интересна и Молдова около референдума". 

"Новото дигитално общество не е толкова неуязвимо и трябва много да се инвестира в различни кибер решения, които да ни защитават. В това число и такива с изкуствен интелект, които са доста по-активни. Защото ако една такава държава като Грузия не е инсталирала системи за мониторинг, то превенцията отпада".

Всички информационни канали и смарт решения могат да се превърнат в "портали", където може да се инсталират системи за шпионаж, обясни гостът. "Да не говорим, че може и по-страшни заплахи да се реализират за критичната инфраструктура, в това число енергетиката, водоснабдяване и т.н. Но едва ли в Грузия тези системи са толкова високотехнологично развити. Въпросът е дали тези подслушвания не стават с политическо съгласие, предвид обема".  

"Възможно е и това да го има. Предвид това, че голяма част от тези технологии се поддържат от руски специалисти. (...). За това трябва да се замислим и за cloud услугите - те да са достатъчно добре защитени и зависи кой ги хоства. Трябва да внимаваме сайтът ни да се стопанисва от наши политически съюзници, а не конкуренти, защото тогава цената може и да е добра, но не е ясно какво ще се случва с информацията". 

На въпроса дали нашите, български институции са защитени електронно, гостът бе категоричен: "Не. И това е по една проста причина, не че не се стараят (...), но няма пари. За такова нещо трябва да има програма". 

"Финанси, енергетика, инфраструктура - не са защитени. За да поддържаме една защитна система, трябва да има инвестиционно планиране, в това число и за частния бизнес. Трябва да се търсят програми, с които той да бъде подпомогнат, за да извърши тези промени. Трябва да има програма за устойчивост на решенията за сигурност и тя да се обновява на две години (например), както и да се обучава персоналът", подчерта доц. Минчев.

"Технологично изборите са добре осигурени. Да се надяваме, че хората ще вярват по-малко на дезинформационни кампании в социалните мрежи. И да се надяваме, че по-малко кибер заплахи, свързани с автономния изкуствен интелект ще наблюдаваме. Има опасност програми да променят вота на избирателя, а не хора, по предварителна задача. Тогава ще наблюдаваме интересен резултат. Вървим към дигитална диктатура в недалечното бъдеще, което ще трябва да бъде посрещнато по адекватен начин". 

Ние все още водим дебат за или против машинното гласуване, когато отдавна има електронно банкиране, което значи, че отдавна има и вариант за сигурно електронно гласуване. Това, обаче, би работило в ущърб на партиите, които в момента са на политическата сцена, защото тогава в гласуването масово ще се включат младите хора и ще променят коренно картината, категоричен бе гостът. 

Какви системи използва България? Хардуерните решения, които се използват у нас, имат ли "задни вратички", които могат да се използват за шпионаж? Как може през електрическата крушката в апартамента ти да се "отвори врата" за подслушване? Какво показват лабораторните проучвания на учените - човешкият фактор по-интелигентен ли е от генеративния изкуствен интелект?

Вижте целия коментар във видеото.

Всички гости на предаването "Светът е бизнес" може да гледате тук.

fallback
fallback