Отрицателните демографски влияния върху икономическия растеж в България могат да бъдат позитивно повлияни през краткосрочни миграционни политики, като трябва да се подбират тези, които идват в страната, така че те да имат съответния принос в икономиката и нейната структура. От периода на Covid-19 до сега имаме положителна промяна - имаме положително миграционно салдо, както от страна на български граждани, които се връщат в България, така и от граждани на ЕС и от трети страни, включително и за по-младите възрастови групи. Това каза доц. Стоянка Черкезова, Институт за изследване на населението и човека към БАН, в предаването "Светът е бизнес" на Bloomberg TV Bulgaria с водещ Ивайло Лаков.

За последните 10-12 години  България губи ежегодно близо половината от ръста на БВП по демографски причини. Този процес не е от сега, но в последните 10 години този процес се интензифицира, защото структурата на населението е по-остаряла и тепърва ще става още по-остаряла, коментира гостенката.  

Загубените 0,9 процентни пункта годишно, които се дължат на демографските процеси, се компенсират частично от коефициента на заетост и неговото слабо нарастване, обясни доц. Черкезова. "Неговият принос е 0,5 процентни пункта годишно в плюс и когато се изчисли нетният ефект, действително се губят 45% от годишния темп на ръст при средногодишен растеж от 2% за този период". 

Структурата на населението е с моментум или т.нар. инерционен ефект в продължение на 30-на години - горе-долу толкова, колкото е едно поколение, а дори и повече. Тоест, ние не можем да повлияем веднага и директно върху структурата на населението, добави събеседничката. 

"Спадът от 27% на населението в период от 34 години не се случва равномерно по възрастови групи, заради емиграцията в по-ранна възраст - до 50 години. В резултат в населението остават по-малко хора от по-млади поколения и съответно по-малко хора се вливат в работната сила, а това оказва влияние върху структурата на населението. Но естественият прираст е резултат и от демографското поведение, както и от самата структура, която е заложена от предишни поколения". 

Една жена трябва да има средно 2,1 деца - това е теоретичният праг, който се поставя обичайно в изследванията, за да може да се възпроизвежда населението, посочи Черкезова. "При нас обаче, ако имахме нулева миграция през последните 10 години, този праг е 2,6 деца, за да можем да компенсираме това, че идват по-малко жени от по-младите поколения. А ако се отчита миграцията - трябва да са 3,4 деца, което е фактически невъзможно да се постигне при сегашните ценности. Това е нещо, върху което не можем да повлияем много съществено. Може би частично с пронаталистични политики, но съм скептична". 

Когато говорим за търсене на решения и на демографски влияния върху икономическия растеж, можем да го направим през краткосрочни миграционни политики, като трябва да се подбират тези, които идват в страната, така че те да имат съответния принос в икономиката и нейната структура. 

"От периода на Covid-19 до сега имаме положителна промяна - все още не можем да кажем, че е тенденция, защото говорим за много кратък период. В последните две години имаме положително миграционно салдо, както от страна на български граждани, които се връщат в България, така и от граждани на ЕС и от трети страни. Ако до 2022 година това се наблюдаваше в групите над 55 годишна възраст, вече имаме положително миграционно салдо и за по-младите възрасти". 

Прилагането на правилна миграционна политика, която да повлиява позитивно на демографските процеси у нас е свързана, както с привличането на хора, които могат да имат принос към икономиката на България, така и политики, свързани с ограничаване на изтичането на хора от страната, подчерта Черкезова.  

Вижте целия коментар във видеото.

Всички гости на предаването "Светът е бизнес" може да гледате тук.

Още по темата

Българите се нуждаят от ценности и нагласи за отглеждане на поне три деца

"Демографска пустиня" е 40% от територията на България

Планинските райони са гръбнакът на промишлеността, а не демографска пустиня