Ако се стигне до 18 милиарда лева дупка в бюджета, това означава 8% дефицит от брутния вътрешен продукт. В тази ситуация интересен е румънският пример. Последните пет години Румъния натрупа 77 милиарда евро дефицит. Трябва да си дадем сметка, че нашият северен съсед ползва този тип политика, за да поставя Румъния на икономическата карта на Европа. Този ход не е задължително лошо нещо. Най-дясната държава – САЩ – също изгражда икономическата си политика върху огромен дефицит. Това каза д-р Димитър Събев, икономист в Института за икономически изследвания към БАН, в предаването „Светът е бизнес“ на Bloomberg TV Bulgaria с водещ Ивайло Лаков.
Модерната икономика започва тогава, когато на дефицитът спре да се гледа като на бедствие, а като на инвестиция. Разбира се, това са теоретични разсъждения. В България трябва да положим усилия да сведем дефицита в нормални рамки. Това са пари, които ще изплащат нашите деца.
„В България данъците са като на бедна страна, но разходите ни започват да стават такива като на по-заможна страна“, категоричен е гостът. Нашата данъчна тежест е най-ниската в Европейския съюз. Изключение е само Ирландия. Ниските данъци и малкият дефицит води до това, че и разходите ни са ограничени. Тази теория обаче се оказа грешна. Българските граждани си дадоха сметка, че могат да мигрират в друга държава. Стратегията на ниските разходи просто стигна до своя естествен край.
България имаше бюджети излишъци дълги години. Не ги инвестирахме в образование и здравеопазване. Сега сърбаме попарата на този остеритет. От 2019-та година нататък започнахме да отпускаме каишката на разходите. Това ни подсказаха и нашите международни партньори. За да продължат инвестициите, няма как да не се стигне до вдигане на данъците.
Според събеседника на пръв поглед ситуацията изглежда патова. Ако не вдигнем данъците, имаме криза на бюджета. Ако ги вдигнем, най-добре платените специалисти могат да мигрират. Намаляването на заплати на учители и лекари, също ще доведе до недоволство. Всъщност, нашата данъчна система е точно това – система. Плоският данък върху физическите лица не е единственият данък, който може да се промени. Системата се състои от 20 или 30 различни данъци.
Когато в икономиката се случи нещо важно, последиците траят дълго. Д-р Събев отбеляза, че над 10 години България инвестира по-малко средства във всяка една сфера, отколкото е било нужно. Тези натрупани проблеми няма да се решат с промяна на курса за една или две години. Не бива да правим левичарски уклон, защото изстраданата фискална стабилност може лесно да бъде изгубена. Трябва да разгледаме цялата система и да помислим кое, как и с колко може да бъде променено.
Той даде пример как чрез увеличаването на акциза върху тютюневите изделия, това би донесло допълнителни 1 милиард лева в хазната в рамките на три години. Проблемът е, че има запасени интереси – как биха реагирали потребителите, ако посегнем на цигарите. Трябва да си дадем сметка, че ние сме много над средните нива за тютюнопушене в Европа.
„Ако данъците се променят, трябва да бъде балансирано, с малки стъпки и в условия на политическа стабилност“, отбеляза гостът. Може да се въведе поетапно прогресивно облагане и вдигане на акцизите за вредните стоки. Във втората фаза може да се увеличи корпоративния данък. Най-ключово е системното мислене.
Вижте целия коментар във видеото.
Всички гости на предаването „Бизнес старт“ може да гледате тук.