Скандалът с театралните институти има два потенциални изхода. Ако става въпрос за изолирани случаи в няколко института, това е едно петно, което следва да се отстрани, а виновните да понесат строги наказания. Надявам се обаче, че това не е част от по-голям проблем, който да е обхванал цялата мрежа. Общественият отзвук изисква институциите да си свършат работата докрай. Българската култура е особена система и досега не сме имали такава груба финансова машинация. Това каза Диана Андреева-Попйорданова, директор на Обсерватория по икономика на културата, в предаването „Светът е бизнес“ на Bloomberg TV Bulgaria с водещ Ивайло Лаков.

Много е важно проверките да бъдат обстойни, за да не се хвърля съмнение върху хората, които са почтени. При 51 сценични института и 4600 заети в държавната мрежа на сценичните изкуства, не е редно всички хора да носят това петно. От 2011-та година, когато са въведени делегираните бюджети при сценичните изкуства, не е правен обстоен анализ на ефектите от тях. Бюджетът се увеличил от 20 до около 200 милиона за 10 години. С увеличението на публичните финанси е важно да се увеличава и контролът. Това е един от недостатъците на Министерство на културата.

„Сценичното изкуство е един от най-скъпите видео изкуство. Един сценичен институт няма как да издържи на чисто пазарен принцип“, коментира гостът. Публичната субсидия за тази мрежа е определяща и това е европейска практика. Това, което ни отличава, са контролът и анализите, които при нас почти не съществуват.

Миналата година общата посещаемост за всички 51 института е била 2,2 милиона. Това бележи значително подобрение след COVID. Според събеседника България обаче спешно се нуждае от Закон за сценичните изкуства. Сегашният скандал показа, че има неправомерно нисък контрол, което пречи на цялата система да функционира нормално.

Средно за страната около 62% от българските граждани не са посетили театър или киносалон през изминалата година. А тези 38%, които посещават театри и кина, го правят средно 1,5 пъти. 40% са хората, които не са прочели нито една книга в рамките на последната година. Всъщност, този процент драстично спадна. През 2009-та и 2010-та този процент беше над 50%. От тези 60%, които четат, средно четат между 8 и 9 книги на година. В София средният разход на едно домакинство за книги е 100 лева. Това е много позитивна тенденция.

„Надявам се, че когато се махнат диференцираните ставки, въведени през пандемията, тези за книгите за останат. Ефектът от тях е много положителен“, категорична е Попйорданова. Един закон за Сценичните изкуства би позволил равнопоставеност на неправителствените организации и артисти. Важно е да се адресира демографската среда във всеки един регион. Не направихме водещи културни институции за шестте статистически региона в България. Развитието на аудиторията също трябва да залегне като социална мисия на институтите.

Винаги има едни недопустими нарушения, но това не трябва да влияе на цялата система. Бюджетът за изкуство и политиките за неговото развитие трябва да продължат. „Например, в здравеопазването има множество сигнали за злоупотреби, но последните години средствата в този сектор нарастват непрекъснато“, отбеляза гостът.

Тя коментира, че въвеждането на културни паспорти със 100 лева за всяко дете е една политика, която ще е много полезна за младите хора в България. Липсата на редовно правителство обаче прави взимането на това решение почти невъзможно. Много е важно да обърнем културната политика като инструментариум и да подобрим достъпа на младите до нея. Развитието на детска и младежка аудитория в културата може да се види най-рано след 8 или 10 години.

Вижте целия коментар във видеото.

Всички гости на предаването „Светът е бизнес“ може да гледате тук.

Още по темата

Младите ползват добре новите технологии, но нямат достатъчна медийна култура

У нас процентът от БВП за култура е два пъти по-малък от Централна и Източна Европа

Местни инвестиции в образование, здравеопазване и култура подобряват бизнес средата

Министърът на културата може да подобри системата, стига да е уважавана личност