Нобеловата награда по физика отиде при Джефри Хинтън и Джон Хопфийлд, но това е по-скоро маркетинг, защото и двамата са свързани с развитието на изкуствения интелект. Тази тема става все по-централна в ежедневието ни и тепърва ще се отрази както на обществата ни, така и на бизнеса. Трансформацията ще е тежка за обществата, които не са подготвени и изостават в развитието на технологиите. Това каза Илия Кръстев, член на Управителния съвет на Българска работодателска асоциация иновативни технологии, в предаването „Светът е бизнес“ на Bloomberg TV Bulgaria с водещ Ивайло Лаков.
Представете си революция, при която една държава има коли, а други коне. Едната държава ще стане символична пустиня, защото трудно ще задържи хора и бизнеси. Всъщност, ситуацията на пазарите никога не е била толкова конкурента, колкото сега. В момента не просто компаниите, а цели държави се стремят да постигнат някакво предимство. В България може да се каже метафорично, че сме с триколки. Нямаме стратегия за това как привличаме, задържаме и развиваме хора.
„Преди дни OpenAI обяви, че ще спре да е неправителствена организация, а ще се стреми към това да постигне печалба. Ако държавата не участва активно в тези процеси, компаниите в България не могат да компенсират неучастието или саботажът от страна на държавата“, коментира гостът. Множество инвеститори имат интерес да влязат в България, но накрая избират други държави – най-вече Румъния и Гърция, които имат стратегия за привличане на стратегически инвеститори в секторите с висока добавена стойност.
Според събеседника последните няколко години ние сме в една постоянна предизборна кампания. Темите, по които се работи и се говори, са електорални. Това са теми, които се обясняват лесно. По-сложните теми, от които зависи как ще живеем след 10 години, изискват по-детайлен разговор, за който политиците не са готови.
БРАИТ и Института за пазарна икономика наскоро направи изследване, което показва връзките между образованието и икономическия просперитет. Около 25% от хората, които работят в българската икономика, са на възраст над 55 години. Делът никога не е бил толкова висок. В следващите 25 години населението между 20 и 69 години ще намалее с 800,000 души. България е на последно място в Европейския съюз по брой възрастни хора, които преминават през някакъв тип обучение за усвояване на нови умения. Едва 1/3 от хората в България са дигитално грамотни. Притеснително също е, че средният български ученик е под средното ниво за грамотност. В България има 128 училища, които имат оценка под тройка на зрелостния изпит по български език.
„Предвид тези данни е много трудно да привличаме сериозни инвеститори. Това е и политически проблем, защото третираме нещата, които ни се случват, като случили се неща“, категоричен е гостът. Търсим виновник, но не правим нищо, за да променим ситуацията. Много е грешно да обвиняваме работодателите, че не са склонни да плащат високи заплати, защото този въпрос е свързан с това какво има на този пазар. За да продължи икономиката да расте със същите темпове, трябва сериозно да повишим производителността си.
„Образованието и демографията са най-големите проблеми“, отбеляза гостът. Нужни са ясен план и стратегия, които всички заинтересовани страни да следват. Например, преди 10 години Гърция изобщо не беше на картата на технологичните компании. Разговорът в България не е за промяна на учебните планове и начините на оценяване, а за всевъзможни други теми, които нямат добавена стойност. Тази ситуация ще продължи да бъде такава, докато липсва съгласие в обществото.
Вижте целия коментар във видеото.
Всички гости на предаването „Светът е бизнес“ може да гледате тук.