Внедряването на европейски механизми за управление предполага, че ако бъдат въведени обективни правила, които да бъдат спазвани, то това би намалило тежестта на личностните характеристики на субектите във властта. Тази задача изглежда все по-сложна на фона на политическата обстановка в страната, която се диктува от характеристичните особености на управляващите, това коментира д-р Тони Димов, председател на Центъра за оценка на въздействието на законодателството, в предаването "Светът е бизнес" с водещ Ивайло Лаков. 

Други западни страни успяват да функционират дори в най-тежките политически кризи, но това се дължи на факта, че там има демократични устои, на които стъпва държавата и за гражданите е по-важно да се спазват правилата и да се поддържа демокрацията, от това кой управлява.

В началото на годината Съдът на ЕС реши, след запитване, че начинът, по който се определят минималните адвокатски възнаграждения у нас е в нарушение на правилата за конкуренция, което е част от основните права на блока. След това решение българската държава следва да преразгледа начинът на формиране на тези възнаграждения.

В момента действащият механизъм за определяне на минималните възнаграждения е определен от Адвокатската колегия и припознат от националното законодателство. Но Съдът на ЕС намира проблем в това адвокатите сами да определят хонорарите си. Сега Народното събрание направи изменения, които обаче не съответстват с правото на ЕС. А в отговор на това президентът наложи вето.

„Ние се опитваме да поправим едни недоразумения на българското законодателство с европейското, като въвеждаме други подобни такива. Това е пример за лошо законодателство.“

Минималните прагове на възнагражденията са нужни, за да може да се гарантира ефективното упражняване на правото, защитата и качеството на услугите. Адвокатите и юристите трябва да са удовлетворени от възнагражденията си. Ако липсват минимуми адвокатите няма да имат стимул да защитават гражданите, които нямат средства да си позволят сами защитници и представители.

Гостът обясни, че при изготвянето на един закон, като дори само едно изречение от него, е нужно спазване на правото на ЕС, Конституцията и националното законодателство. Изглежда, че в парламента това не се взима винаги под внимание при изготвяне на проект. Нужни са нови етични стандарти и критерии за народните представители, които ще гарантират спазването на правилата.

„Обикновеният адвокат в момента не знае, защото има приет закон, но има и вето и всичко е висящо. В момента не се знае по кои правила, как ще се действа.“

Целия коментар гледайте във видеото.

Всички гости на предаването "Светът е бизнес" може да гледате тук.

Още по темата

В България цари оглушителна тишина относно доклада Драги

Липсва консенсус в обществото кои са уменията на бъдещето и как да ги развиваме

България и още 2 страни поискаха от ЕК помощ за проблемите на енергийния пазар

Регионалното разрастване на конфликта в Близкия изток е опасно за България