Освобождаването на Германия от енергийната зависимост все още оказва влияние на страната и икономиката ѝ все още се намира в много тежко положение, често оприличавана на „болния човек на Европа“. Наблюдава се затваряне на производства, които се изтеглят заради високите цени на енергията и липсата на икономическа логика да оперират в Германия. Много от тези компании ще намерят пристан в други близки страни, включително и България, за която това е ниша, от която трябва да се възползва, това коментира Преслав Райков, финансов анализатор, в предаването "Светът е бизнес" с водещ Ивайло Лаков.
Страната ни има много конкурентни предимства в лицето на данъчната система, нивото на заплатите и други, въпреки че липсата на подходяща инфраструктура, политики, насочени към пазара на труда и политическата нестабилност са пречка за България в привличането на чуждестранни инвестиции.
„Ситуацията е потенциал за България. Виждаме, че има и доста изходящи от тук производства. Доста заводи, дори и немски инвестиции, в момента правят изход от България, защото икономическата логика не го предполага. Когато си имал една прогнозируема работна сила и една не толкова тежка намеса на държавата в твоя бизнес и производство си имал логика да си тук, но когато си създал производство на един единствен компонент и не изграждаш цялостен продукт тук, производството много бързо се релокира в съседни на нас страни и дори континенти, които за 1-2 години могат да го поемат.“
Европа се нуждае от обединен банков пазар, но ЕС е много далеч от тази цел. Но стъпките към банков съюз не винаги се приемат добре от всички наблюдатели. В Европа бизнесите се финансират основно от банковия сектор, за разлика от САЩ, където основното финансиране идва от капиталовия пазар. Въпреки това на Стария континент няма голяма банка, която да конкурира големите финансови институции в САЩ. Райков не очаква да видим пробив в това направление скоро, тъй като регулациите и зависимостите от местните икономики са прекалено големи.
Пазарите на суровини изглежда реагират прекалено спокойно на разрастването на конфликта в Близкия изток и сухопътното настъпление на Израел срещу Ливан и „Хизбула“. Основните сортове петрол запазват своите нива близки до $70 за барел, но за това водещият фактор е политиката на ОПЕК+ и Саудитска Арабия. През септември цената на суровината падна с почти $9, след като Либия се върна на пазара като износител и индикацията от страна на Саудитска Арабия, че няма да продължи политиката си за поддържане на определена цена на петрола.
Близкоизточната страна е недоволна от нерегламентирания руски износ на петрол, който достига основни пазари като Китай и Индия. Изтегляйки се от пазара Саудитска Арабия губи пазарен дял за сметка на другите държави-членки на ОПЕК+, които не спазват квотите за износ. Гостът обясни, че в подобна ситуация може да очакваме интервенция.
Саудитска Арабия има възможност да залее пазара с петрол, което би сринало цената, но страната ще си върне пазарен дял. Така потребителите на руски петрол няма да имат мотив да продължат да потребяват от Москва, тъй като ще могат да си набавят суровината на сходна цена по официален начин от Саудитска Арабия. Събеседникът не смята, че ситуацията предполага да видим този сценарии, тъй като Русия обеща да компенсира неспазените квоти през 2025 г.
Търговията на стоки все още е под напрежение, заради ситуацията в Червено море, въпреки че цените на контейнерите започват да се стабилизират. Сега веригата на доставки претърпява нов трус със стачките на работниците по пристанищата в САЩ.
„Това е по-скоро предизборна спекулация, но глобалната верига на доставки подхваща това нещо и започва да се опитва да го пренесе в цената. Ще афектира инфлацията в краткосрочен момент в САЩ, която успешно се върна в целите на Централната банка. Инфлацията в Европа също е в този таргет. Днес излязоха данните, че инфлацията се връща към 1,8%, което е хубав знак и той е афектиран от цената на петрола.“
Обявяването на дългоочакваните от инвеститорите стимули в Китай се отрази на цената на основни суровини като желязото, медта и боксита. Стимулите върната и надеждата за достигане на целта от 5% ръст на БВП в азиатската страна. Цените на зърнените стоки през последните 2 месеца възстановиха позициите си, тъй като се наблюдаваше спад през пролетта с очакване на добри реколти, но в средата на лятото стана ясно, че те не отговарят на очакванията.
След руската инвазия в Украйна динамиката и търсенето на този пазар се промени изключително много. Събеседникът обясни, че Русия все повече навлиза на пазари като Близкия изток и страни от Африка. България и Румъния също могат да се възползват от добрите си реколти тази година, като се опитат да търсят нови пазари и да засилват предлагането на традиционните.
„Може би загубихме части от пазарите в Европа, не само на зърнените, но и на маслодайните култури, които преди бяха основно захранвани от България и Румъния. В момента те основно се захранват от Украйна и от местни производства в тези пазари. Но ние намерихме много добри пазари в Близкия изток и не само. Всеки един нов пазар отваря и нови възможности.“
Слънчогледовите реколти бяха засегнати от топлото време и засушаването, което повиши цената, заради намалялото предлагане. Големи търговци задържат стоката, с цел по-голяма печалба, но Райков обясни, че за да има такава, то слънчогледът трябва да е посрещнат от голямо търсене, което може и да не се осъществи, тъй като други играчи и алтернативни масла заемат тази ниша.
Целия коментар гледайте във видеото.
Всички гости на предаването "Светът е бизнес" може да гледате тук.