Регионалното разрастване на конфликта в Близкия изток е опасно за България
Любомир Кючуков, директор на Института за икономика и международни отношения, в "Светът е бизнес" 30.09.2024 г.
Обновен: 21:46 | 1 октомври 2024
Евентуално разрастване на конфликта в Близкия изток е притеснителен сценарии за България и Европа, защото регионализирането на конфликта го поставя много близо до границите ни. Ако се стигне до израелска сухопътна инвазия в Ливан, която да предизвика намеса от страна на Иран, това може да доведе до включването на САЩ в конфликта и евентуалното излизане извън контрол, това коментира Любомир Кючуков, директор на Института за икономика и международни отношения, в предаването "Светът е бизнес" с водещ Ивайло Лаков.
Досега изглеждаше, че Русия и Китай наблюдават събитията в региона дистанцирано, но след убийството на лидера на „Хизбула“ Хасан Насрала Пекин направи изявление, в което твърди, че трябва да се защитава суверенитета и сигурността на Ливан. Очаква се и посещение на руския премиер в Иран, което показва активизация на двете страни.
„Единственият глобален играч, който има ресурса да предотврати ескалация на военните действия и регионален конфликт, са САЩ. До скоро въпросът бе искат ли (да го направят), а сега е въпросът е могат ли. САЩ за момента по-успешно сдържат Иран, отколкото основния си съюзник Израел.“
Събеседникът допълни, че Нетаняху се възползва от позицията в която се намира президентът на САЩ Джо Байдън, който цели да не взема резки и крайни решения, които да повлияят негативно на изборния резултат на Камала Харис.
След възхода на крайната десница в Австрия е трудно да се очаква позитивен резултат за желанието на България за пълноправно членство в Шенген, тъй като спечелилата партия не предполага политики на отваряне към Европа. Основната тематика, която крайнодесните в Австрия заемат, е свързана с миграцията и извеждането на нелегалните мигранти от страната.
Резултатът от изборите в Австрия затвърди крайнодясната вълна в Европа, която се прояви на изборите за Европейски парламент и след това на местните избори в Саксония и Турингия в Германия. Наблюдава се и тенденция на изместване на дясноцентристките партии по-надясно, за да се предотврати изтичането на гласове в полза на крайната десница. Също така тези по-умерени дясноцентристки партии проявяват склонност за сътрудничество с по-крайните.
Събеседникът смята, че в Австрия може да станем свидетели на ситуация, подобна на тази в Нидерландия, където партията на Хеерт Вилдерс спечели изборите и сега участва в управлението, но без лидерът си.
Войната в Украйна е голям фактор за крайнодесните, тъй като те не винаги са антивоенни, но се борят срещу последствията от конфликта, които се изразяват във висока инфлация, обедняване и политическа криза. Те смятат, че ресурсът, насочен към Украйна, трябва да отиде за национални цели.
„Най-сериозният ресурс на крайната десница са неуспехите на управлението на лявоцентристките и дясноцентристките партии. Крайнодесните успяха да изместят полето на предизборната платформа, вече не между ляво и дясно, а между геополитическото и националното и тези партии печелят от това.“
В България се виждат сходни процеси, които изглеждат по-дълбоки, тъй като за пореден път страната върви към избори без да има очаквания за стабилен резултат. Това създава желание у хората за стабилно правителство, без значение какво е то.
В страната витае разбирането, че всички процеси се движат по план, идващ от глобалните лидери. Гостът смята, че ситуацията, в която България се намира не се дължи на план отвън, а на решенията и интересите, които се следват в страната.
„В България, за разлика от други източноевропейски страни, наблюдавахме своеобразен разпад на държавността, недоверие в институциите и липса на справедливост. Това е резултат от начина, по който се развиха икономическите и политическите процеси в България през последните 30 години, едва ли някой си е поставил за цел да лиши народа от доверие.“
Сред европейците изниква въпросът дали войната в Украйна има военно решение, тъй като две години и половина след началото ѝ изглежда, че няма и все повече започва да се търси политическо такова. Планът на Украйна за постигане на мир е свързан със засилване на военната помощ, което би принудило Русия да премине към политическо решаване на конфликта. Но в момента не изглежда Москва да се подава на подобни ходове.
Целия коментар гледайте във видеото.
Всички гости на предаването "Светът е бизнес" може да гледате тук.