Българска народна банка вижда риск от прекомерно задлъжняване на домакинствата заради големите кредити. При едно бъдещо увеличение на лихвените проценти това може да забави обслужването на кредитите, а това ще повлияе на портфейлите на банките. Целта е да се охлади пазара и да се ограничи достъпа до кредитиране до най-рисковите кредитополучатели. През последните години жилищното кредитиране расте непрекъснато и пазарът на недвижимите имоти трябва да бъде предпазен от потенциално надуване на балон. Това каза Петър Илиев, Оперативен директор на CreditLand, в предаването „Светът е бизнес“ на Bloomberg TV Bulgaria с водещ Ивайло Лаков.
Процесът по увеличение на лихвите започна, но е плавен, което го прави трудно забележим за индивидуалните длъжници. Нашата финансова система е относително затворена. Финансира се изцяло от вътрешния пазар – от депозити на населението. Към момента банките имат достатъчно ликвидност. Четири банки в България имат 81% пазарен дял в ипотечното кредитиране – Обединена Българска Банка, ДСК, Уникредит Булбанк и Пощенска банка.
Лихвите в банките неименуемо ще растат. Средната лихва по единица лев по сметка или депозит е около 0,11%-0,12%. „Съотношението на кредитите на фирми и физически лица спрямо депозитите на фирми и физически лица е към 75%, докато средното за Еврозоната е 97%“, коментира гостът. Това поставя тавана достатъчно високо, че банките да продължат да кредитират потребители. Разбира се, това притеснява регулаторите като БНБ.
Българите не си мечтаят да изплащат кредити за 30 или 35 години. Всички се целят да погасят предсрочно. Обикновено срокът от 35 години се дава, когато доходите не достигат за тази сума. Дългите срокове се търсят напоследък поради известна несигурност. В момента лихвите по ипотечните кредити в България са едни от най-ниските – средно е 2,5%.
Според събеседника тази ситуация не е безпрецедентна. Двуцифрени ръстове на ипотечните кредити е имало и преди. Подобна ситуация имаше и в годините преди финансовата криза през 2008-ма година, но ситуацията не е идентична. Тогава кредити се отпускаха без обстойни проверки. Всъщност, можем да кажем, че през 2008-ма година ситуацията беше съвсем различна.
Новите мерки на БНБ ще се отразят на строителния бранш отрезвително. Основният мотив хората да търсят максимално финансиране е, че цените на имотите поскъпнаха много. „В момента пазара се състои основно от ново строителство. Това означава един сериозен разход от момента на придобиване на имота до обзавеждането му и привеждането му в експлоатация“, припомни гостът. Хората се застраховат като взимат по-големи ипотечни кредити.
Най-голямо ограничение е условието вноските по кредитите да не са повече 50% от доходите на потребителите. В дебелите книги пише, че вноските на кредитите не бива да са дори повече от 35%. Всичко останало вече говори за задлъжнялост. Причината нашите банки да дават по 60% е, че има разминаване между официалните и реалните доходи на домакинствата. Например, доходите от наем не се приемат напълно от банките. Тук дори не говорим за сивата икономика.
Гостът посочи, че хората със съотношение дълг-доход над 50% могат да потърсят по-малък апартамент или да разсрочат кредита във времето. За пръв път БНБ въвежда мерки в тази сфера, което няма как да не доведе до охлаждане в кредитирането. Не бих казал, че хората купуват жилища, защото очакват цените да се покачат при влизане в Еврозоната. Причината е, че цената на жилищата продължава да се увеличава. Статистиката на БНБ обаче показва, че доходите изпреварват цените и жилищата стават по-достъпни.
Вижте целия коментар във видеото.
Всички гости на предаването „Светът е бизнес“ може да гледате тук.