Геополитическото напрежение кара все повече страни да прибягват до международен арбитраж. Макар и политиката да влияе на броя на възникналите спорове, по дефиниция тя не оказва ефект върху взетите решения. За студентите международният арбитраж представлява особен интерес, тъй като им дава възможност да практикуват различни видове право и умения в международен контекст. Това каза проф. Станимир Александров, международен арбитър, президент на Международния съвет по търговски арбитраж (ИККА), в предаването „Светът е бизнес“ на Bloomberg TV Bulgaria с водещ Ивайло Лаков.
Международният арбитраж се основава на съгласието на страните. Ако страните не са съгласни да си решават спора с международен арбитраж, отиват на съд. Популярността му се дължи на това, че компаниите не искат да ходят на съд в други държави. Силата на арбитража се състои от силата на арбитражната клауза в договора. Нюйоркската конвенция от 1958 година задължава всеки национален съд да даде сила на арбитражния договор. „Арбитражът се опира на международни споразумения, но страните по договора имат право да изберат вида право, по което ще се решава един евентуален спор. Най-важното е да има ясно и изрично съгласие за това“, коментира гостът. Разбира се, важно е и как се избират арбитрите. Обикновено, ако са трима арбитри, всяка страна назначава по един и се договарят за третия.
При спорове между инвеститор и държава страните не са равнопоставени, но той е най-интересен. Неговата специфика е такъв – има договор между две държави. В този договор едната държава обещава на другата държава, че се съгласява на международен арбитраж по всички спорове с инвеститори от другата държава. Приложимото право обаче е договора и съответно исковете на инвеститора могат да бъдат само по отношение на нарушенията на международния договор между двете държави, а не по конкретен търговски договор между инвеститора и местна фирма.
Политиката има роля навсякъде. Разбира се, това важи и за международния арбитраж. „Въпреки това, решенията винаги се основават на това какво е записано в договора и как са дефинирани ключови понятия“, отбеляза събеседникът. Например, чуждестранна фирма сключва договор с фирма от Сан Франциско. В договора има арбитражна клауза, която гласи, че всички спорове ще се решават чрез международен арбитраж по местонахождението на ответника. Ответникът е страната, нарушила договора. Една такава твърде обща арбитражна клауза обикновено е източник на много спорове.
Студентите проявяват интерес към международното право и международния арбитраж. Високото заплащане не е основна мотивация, макар и да играе роля. В тази сфера човек получава много знания в сферата на международните икономически отношения. Студентите имат възможност също да се запознаят с хора и бизнеси от целия свят, което е атрактивно за младите хора. Най-привлекателната страна обаче е възможността да практикуваш публично право, заедно с ред други умения като кръстосания разпит в международен контекст.
Според него Лондон, Париж и Стокхолм са сред най-популярните локации за решаване на международни спорове. Стремежът е да се избере място, което е неутрално. Споровете между САЩ и Китай се решават най-често там, а понякога и в Сингапур. Хонг Конг доскоро също беше една от топ дестинациите. Политиката се отразява на международния арбитраж по отношение на това колко често възникват спорове. Разбира се, по дефиниция не би трябвало да влияе на взимането на решения в арбитража.
„В България ситуацията е следната. Участието на българските компании в международния арбитраж е много ограничено покрай ограниченията на българската икономика и нейния размер“, изрази мнение гостът. Страната ни няма как да има влиянието и тежестта, което имат страни като САЩ, Германия и Франция.
Вижте целия коментар във видеото.
Всички гости на предаването „В развитие“ може да гледате тук.