Telegram стана известен през годините с това, че няма никаква регулация. Всеки може да комуникира и публикува каквото пожелае. В Европейският съюз има изискване публичната комуникация да бъде регулирана, тъй като понякога темите, които се дискутират, може да бъдат опасни. Разбира се, личната комуникация е неприкосновена. Все повече стават жертвите на киберизмами в България, както на ниво фирми, така и на ниво индивидуални потребители. Това каза Пламен Тошев, управител на Acronis, в предаването „Светът е бизнес“ на Bloomberg TV Bulgaria с водещ Ивайло Лаков.

„Казусът с Telegram касае публични групи и чатове. Предстои да разберем повече за задържането на Павел Дуров, собственикът на Telegram. По всяка вероятност това е свързано с безконтролността, характерна за платформата“, коментира гостът. Всъщност, в ЕС има добър баланс. От една страна, комуникацията между двама души е защитена и неприкосновена. От друга страна, когато става въпрос за публични форуми, където има потенциално опасна информация за обществото, има начини това да бъде проверявано.

Най-често кибератаките стават през емайл кореспонденцията. Става въпрос за компютрите и устройствата на служители на малки и средни фирми. С 27% е нараснал броят на мейлите, които те получават. Около 1/3 от това е спам. Опасността идва, когато се кликне върху линка, който фишинг мейла съдържа. Това може да доведе до сериозни проблеми за съответната фирма. На практика е много трудно да се възстановят средствата, изгубени от подобен род атаки.

Според него с кибератаките по време на изборите се целят няколко неща. Единият вариант е някакво преимущество, ако в дадена държава има други методи за гласуване като, например, електронно гласуване. Машините за гласуване са много трудни за манипулиране. Факт е, че съществуват достатъчно защитни механизми, които да предотвратят вмешателство. Много по-често това се случва при хартиеното гласуване.

„В България киберзащитата на ниво ключова инфраструктура и институции търпи развитие. До колко това е успешно предстои да видим“, коментира събеседникът. Пробиването на държавна институция или фирма става от всякакви хора и организации, които целят да спечелят пари от това. Няма значение дали говорим за България, или САЩ.

На ниво индивидуален потребител в България още сме далеч от базовата компютърна грамотност. Хората не са запознати с рисковете и това как могат да бъдат излъгани. Все повече хора се сблъскват с проблеми. Стават все повече случаите на хора, които губят пари от съмнителни сайтове. Например, виждате реклама в някоя социална мрежа с много примамливо предложение. В такива случаи нито получавате желаната стока, нито сумата, която се изтегля от картата ни, е посочената в сайта.

Развитието на изкуствения интелект се ползва по няколко начина в сферата на киберсигурността. Престъпните организации го ползват за създаването на вируси. Друго приложение на изкуствения интелект е и създаването и масовото разпространение на фишинг емайли, които да изглеждат правдоподобни.  Гостът припомни, че ако дадена информация или компютър бъдат пробити, трябва да си зададем въпроса колко би струвало да продължим бизнеса си без него. Трябва да помислим и каква е разликата между тази цена и софтуер за защита или компания, която предоставя тази услуга.

Вижте целия коментар във видеото.

Всички гости на предаването „В развитие“ може да гледате тук.

Още по темата

Професия киберсигурност е факт, възможно е от есента да има учебни планове

AI за шпионаж и рансъмуер като услуга: киберсигурността през 2024 г.

Cisco: Клиентите ни инвестират в киберсигурност

Нюбъргър за отговорността в киберсигурността