Очакваме от политическата класа да представлява българските интереси на европейско и световно равнище, да полага усилия за правилни политики на европейско ниво. За съжаление не успяваме дори в страната да достигнем до устойчиво управление. Последните четири години не просто буксуваме на място, а в редица сектори и системи се върнахме назад. Това включва образованието, пенсионната система и политиката по доходите. В преработвателната индустрия загубата има сериозна загуба на работни места. Това каза Васил Велев, председател на УС на Асоциацията на индустриалния капитал, в предаването „Светът е бизнес“ на Bloomberg TV Bulgaria с водещ Ивайло Лаков.

Събитията в МВР последните по-скоро ни показват, че това ведомство е за преосноваване. Свидетели сме на това как политическата класа поставя на първо място собствения си интерес, след това този на партията си, а държавата е някъде на последно място. Бизнесът не е представен политически. При гражданите ситуацията е сходна – едва 11% се чувстват политически представени.

Проблемите не се решават, а се наслагват. Перспективата не е добра. Европейската индустрия е в спад. Промишления и производствен индекс е под 50 пункта за месец юли. Последните месеци имаме очакван спад. „Ръстът от 2% на брутния вътрешен продукт от последните месеци не може да е успокоение. Това е по-скоро признак на харчене на пари, които не са изработени. В повечето сектори спадът е двуцифрен. България произвежда по-малко“, коментира гостът.

Според него липсата на стабилно управление има отношение към образованието, здравеопазването, пенсионната система и много други сфери. Това се отразява и на влизането в Еврозоната, Шенген и ОСИР, които са приоритет за бизнеса. Инфлацията и върховенството на правото ни отдалечават от всичко това.

„Ставаме свидетели на деинвестиции“, категоричен е събеседникът. Големи чуждестранни компании напускат страната. Качеството на човешките ресурси е под критичния минимум. Например, в средното образование имаме 20% по-малко завършващи. Сериозен спад има и при завършващите професионално образование. Всичко това безспорно води до забавяне на инвестициите, а направените инвестиции се оттеглят.

Във висшето образование произвеждаме висшисти, които се реализират като хора със средно или основно образование. Всички плащаме за това да се обучават ненужни специалисти, които после не успяват на пазара на труда. В същото време има остър недостиг на инженери. Липсата на конкуренцията на пазара на труда повишава инфлацията и води до отлив на инвестициите, защото не могат да се изработят нужните стоки и услуги. В някои индустрии има масови съкращения. Такъв е случаят в преработвателната индустрия.

Тенденцията е низходяща от много време. Липсва ни дори тримесечна перспектива. Производствените програми не са ясни. Септември се очаква да има някаква яснота, но това създава несигурност. От части това се дължи от неконкурентността на европейската политика, Зелената сделка и разменените санкции с Руската федерация. Той е на мнение, че митата, които Русия налага, и скъпата енергия се отразяват на европейската икономика.

Европа се деиндустриализра с ускорени темпове. През 2018-та година брутният вътрешен продукт на Европейския съюз в световната икономика беше 21%, а сега е едва 16%. Напъните сега да се поправят грешките, направени от същите хора, които са ги допуснали, няма да доведат до резултат.

Вижте целия коментар във видеото.

Всички гости на предаването „Светът е бизнес“ може да гледате тук.

Още по темата

Политическата криза се отразява преди всичко на политиците, не на бизнеса и българите

Не е задължително зелените практики да костват много пари на бизнесите

Добрин Иванов: Стратегически приоритет за бизнеса е членството в еврозоната