Сегашната ситуация е пагубна за държавата. Тя засяга развитието на страната, икономиката и агрохранителната система. В момента нямаме напояване. Добивът е 3-4 пъти по-нисък от това, което може да е. Това влияе негативно на тяхната себестойност и конкурентоспособност на пазара. Продължаваме да обясняваме как пасищните животни пречат на националните паркове. Същевременно виждаме какви пожари се случиха и как неизпасаните треви изсъхват и горят. Това каза Кирил Вътев, основател и съсобственик на "Тандем-В", в предаването „Светът е бизнес“ на Bloomberg TV Bulgaria с водещ Ивайло Лаков.

Друг голям проблем са климатичните промени. Имаме кратки периоди на много интензивни валежи, за които нямаме инфраструктура, за да организираме тази вода и да я насочим към съответните резервоари. Тепърва възстановяваме каналите, което отнема време. Тази вода в период като този – дълъг и сух – може да послужи за напояване. „Тази година добивът на слънчоглед и  царевица ще бъдат плачевни, което ще доведе до много големи загуби за земеделските производители. Страната ни ще има нужда от внос“, прогнозира Вътев.

"Министърът става заложник на политическата система. Той зависи от държавната администрация, която не може да пипа, защото има партии, които я пазят. Тя е назначена от тези партии и не дават да се пипне. Много е трудно да прокараш законопроект в Народното събрание. Имам конкретен пример с единствения законопроект, който вкарахме и успя да мине. Това беше законът за собствеността и ползването на земеделските земи, който дава предимство на животновъдите да ползват пасищата, които са в близост до техните животновъдни обекти. Дава се предимство на хората, които живеят в това населено място и желаят да отглеждат плодове и зеленчуци, или на животновъди да си произвеждат фураж. За съжаление, всичко това е опорочено на местно ниво."

Бившият министър на земеделието изрази притеснение, че животновъди остават без пасища, а почти всички земеделски производители остават без вода за напояване. Той е категоричен, че има хора, които нищо не отглеждат, а получават субсидии. „Това съотношение колко са тези „субсидиевъди“ се определя от политическите партии, които ги толерират. Разгледайте кой е управлявал най-дълго държава през последните 30 години и ще си отговорите на въпроса. По този начин, всъщност, наистина се купуват гласове“, коментира гостът.

"Позволявам си да говоря така смело, защото нямам партийна принадлежност и няма да участвам на избори. Не бих искал да изпадам втори път в такава ситуация, в каквато попаднах. Големият проблем са партийно-изродените браншови организации, които дразнят всички, но се ползват с протекции."

Бившият министър припомни, че Румъния и Гърция получават по-малко субсидии от нас. Отдавна не е вярно, че ние получаваме най-малко субсидии. Като новоприсъединени членки ние получаваме 80% от субсидиите, които получават по-старите страни членки. Но чрез държавни помощи сумата нараства и никак не е малко. Това се потвърждава и от част от трудещите се в този бранш. „За 2023-та година държавата е похарчила около 4 милиарда. Това е общият размер на субсидиите за селско стопанско. Как става така, че нямаме български продукти на пазара тогава?“, коментира гостът.

"Колко години вече произвеждаме без напояване? Поливните ни площи са 0,7%. До 1989-та година сме поливали 12,5 милиона декара – около 30% от обработваемата земеделска земя. Румъния полива 30 милиона декара с вода само от река Дунав. Ние имаме повече вода от Румъния, Турция и Гърция, но не поливаме. Всеки нормален човек знае, че когато не се полива едно растение, то загива."

Гостът коментира, че напоителни системи са се превърнали в търговско дружество, което продава вода на земеделските производители, а след това държавата възстановява 80% от цената на земеделските производители. Това е причината да търпят огромни  загуби. Доставената вода за напояване, разделена на поливните площи, показва стойности от сорта от 1000 до 8000 кубика на декар. Тази вода е изгубена по трасето.

Има случаи на производители, които внасят и препакетират продукти от други страни. Предизвикателство е да се съберат точни данни, защото статистиката и системата за събиране на агропазарна информация трудно получават достоверни данни. Добрата новина е, че има позитивна тенденция при плодовете и зеленчуците. „Ако преди е било 80:20, сега съотношението внос спрямо българското производство се оформя да бъде 70:30“, отбеляза гостът.

Под 5% е производството на семена, което ни прави зависими и ни поставя в риск. „Интересно е да видим колко партии ще покажат стратегия за продоволствена независимост на България. Това трябва да е цел номер едно и да бъде постоянна, независимо кой управлява страната“, изрази притеснение Вътев.

Държавната администрация се сблъсква постоянно с две обстоятелства. Това са: „не може, има процедура“, а другото: „не може, няма правно основание“. Липсва разбиране за значението на конкурентоспособността, а основен фокус са кой колко субсидии ще получи. В края на разговора Кирил Вътев сподели, че не би се съгласил да бъде министър втори път.

Още по темата

Законови промени ще насърчат земеделието и ще повишат конкурентоспособността му

ЕС иска да счупи саксията, в която отгледа земеделието, но ще има дерогации

Държавата не смята, че трябва да се работи по приоритетните сектори в земеделието

Вижте целия коментар във видеото.

Всички гости на предаването "Светът е бизнес" може да гледате тук.