Големият ръст на доходите и ниската безработица стимулират потреблението, което се вижда и чрез големият обем изтеглени потребителски и ипотечни заеми. Това създава парадокс, тъй като България трябва да догони европейските икономики, доходи и стандарт на живот, но в краткосрочен план повишава инфлацията, което се отразява на покриването на критериите за приемане на еврото. Ако бъде оставен този процес на ествения му икономически ход, то ще видим забавяне на инфлацията, но по-бавно, като тук идва ролята на държавата, това коментира Борис Димитров, собственик и изпълнителен директор на "Кредит Навигатор", в предаването "Светът е бизнес" с водещ Ивайло Лаков. 

Данните за май месец показват 24,4% ръст на годишна база при жилищните кредити, както и 18,8% при заемите за домакинствата. Вижда се, че всичко в частта на потреблението отбелязва силен ръст от началото на тази година, което се дължи на все още не много ниската инфлация, която кара хората да търсят поле за спестяванията си, каза Димитров. Той допълни, че съществуват много алтернативни инструменти за инвестиция, но заради липсата на инвестиционна култура в обществото хората предпочитат имотите като актив.

Ниската безработица и високият ръст на заплатите са факторите, които позволяват това потребление да бъде реално. Гостът обясни, че БНБ е представила доклад, в който анализира кредитните рискове и е заявила, че няма рискови параметри, които банките да пренебрегват.

С оглед на конвергентния доклад, излязъл днес, който очаквано показа, че България все още не покрива инфлационния критерий и че присъединяване към еврозоната няма да се случи в началото на 2025 г., гостът обясни, че се получава парадокс, тъй като нашата икономика трябва да догонва средноевропейските с ръст на доходите и стандарта на живот, но това в краткосрочен план създава инфлация, която пречи за покриването на критериите.

Той допълни, че се очаква потреблението да се запази, а ако бъде оставено на икономически принцип, инфлацията ще намалява, но по-бавно. Тук идва ролята на политическите решения, които могат да предприемат действия, за да приближат България до целта.

Има възможност България да поиска извънреден конвергентен доклад в края на годината, който да покаже по-добри данни и евентуално покриване на критериите. Гостът обясни, че влизането в еврозоната е политически процес, освен икономически, и че при работа и желание от българска страна регулаторите могат да направят изключения за някой показател.

Недекларираните пари у нас, които анализаторите оценяват на поне 10 млрд. лева, също трябва да бъдат влети в икономиката преди приемането на еврото. Това най-често се случва в имотния сектор, но гостът е скептичен до каква степен биха били осветлени след това. Очакванията на участниците на имотния пазар са, че цените няма да падат, включително и благодарение на тези средства.

С приключването на полугодието много от кредитните оферти на банките изтичат и те трябва да обявят нови. Гостът не изключва възможността при някои банки да има плавно повишение на лихвите, а при други евентуално понижение. Той допълни, че процентът на хората, затрудняващи се да обслужат кредитите си, е изключително нисък.

Целия коментар гледайте във видеото.

Всички гости на предаването "Светът е бизнес" може да гледате тук.

Още по темата

България отговаря на три от критериите за присъединяване към еврозоната

Липсата на целенасочена политика ще ни коства влизането в еврозоната

Има над 10 милиарда лв. под дюшеците и те са риск за балонизиране на имотния пазар

Сериозният политически риск в България ограничава вземането на икономически решения