В последните три години се вижда добра насока на макроикономиката на България. Ако продължим с този темп има надежди за положителни резултати, но би било грешка, ако се предприемат предизборни ходове с увеличаване на социалните разходи, без да бъде отчитан демографският фактор Държавата трябва да подпомага бизнесите си, чрез различни политики и инвестиция в образованието. Често в България не се предприемат дългосрочни решения, заради опасения от недоволство и политически щети. А държавата се активизира само, когато има проблем – а когато няма проблем и е време да се работи дългосрочно няма активност, това коментира д-р Димитър Събев, икономист Институт за икономически изследвания към БАН, в предаването "Светът е бизнес" с водещ Ивайло Лаков. 

Данните на НСИ за икономическите показатели за първото тримесечие на 2024 г., показват ръст на БВП от 0,4% на тримесечна база и прогнозиран 1,8% на годишна, а БВП на глава от населението е около 6700 лева за тримесечието. Тези данни не са лоши, нито добри, като отразяват очакванията и повтарят показателите на 2023 г., каза Събев. Не се потвърждава ентусиазма на анализатори, които прогнозираха ръстове на икономиката от над 3%.

Износът на страната отчита спад, което е очаквано, заради икономическите трудности, пред които партньорите на България са изправени. По-изненадващо за анализаторите е свиването на вноса, които традиционно е по-голям за страната. Тук се повдига и въпросът – как се поражда ръст от 1,8% на фона на свиващи се внос и износ, но гостът обясни, че се дължи предимно на вътрешното потребление, което се подхранва от очакванията за инфлация.

„За по-слаборазвити страни като нашата, източникът на растеж е само в преработващата промишленост. Ние сме в един особен момент, в които най-важният макроикономически показател (БВП на глава от населението) се подобрява, но включително и за това, защото населението ни намалява.“

Гостът смята, че в последните до 3 години принципът на макроикономиката на страната се смени в положителна посока и сме достигнали нормално положение без големи дефицити. Той допълни, че ако продължим с този темп има надежди за положителни резултати, но би било грешка, ако се предприемат предизборни ходове с увеличаване на социалните разходи, без да бъде отчитан демографският фактор.

Вижда се обаче, голямо неравенство и неравномерно разпределение на дохода в страната. Гостът обясни, че около 70% от българите получават по-малко от средната работна заплата, което води до неравенство и фрагментация сред обществото и политическа радикализацията на хората. Той допълни, че прогресивният данък може да даде едно решение на този проблем.

Структурата на икономиката ни не дава възможност на хората с потенциал да се развиват, произвеждайки продукти с висока добавена стойност, тъй като у нас липсва развитието на такива бизнеси. Държавата трябва да подпомага бизнесите си, чрез различни политики и инвестиция в образованието. Често в България не се предприемат дългосрочни решения, заради опасения от недоволство и политически щети. Той допълни, че държавата се активизира само, когато има проблем – а когато няма проблем и е време да се работи дългосрочно няма активност.

Често управляващите биват избрани с едни нагласи, но в продължение на управлението си те сменят политиките си. Това влияе на доверието на бизнеса. Гостът допълни, че България има оптимална среда, в която да се развива, но все пак намира спънки.

„България с цената на лишение, усилие и талант е направила много до този момент. Ние сме на една ръка разстояние от едно качествено различно състояние. Нека тази крачка да не се превърне в крачка към пропаст.“

Целия коментар гледайте във видеото.

Всички гости на предаването "Светът е бизнес" може да гледате тук.

Още по темата

Бивш австрийски канцлер: България има нужда от информационна кампания за еврото

К. Станчев: Държавата трябва да се отдръпне от икономиката

Законодателството, позволяващо на кадри да идват в България, трябва да се осъвремени

България е в топ 4 в ЕС по неработещи и неучещи млади хора