Дефиниция за енергийна бедност има, но тя е абсолютно безполезна в момента
Драгомир Цанев, изпълнителен директор на Център за енергийна ефективност ЕнЕфект, в "Светът е бизнес" 06.06.2024 г.
Обновен: 08:10 | 7 юни 2024
Имаме дефиниция за енергийна бедност, но нямаме механизъм за нейното прилагане. Тази дефиниция е абсолютно безполезна към настоящия момент и това е факт от година и половина. Няма отговорна институция, която да я прилага. Имаме дефиниция и за енергийни кооперативи (общности) от 9 месеца, като в Гърция две години след дефиницията имаше 1000 енергийни общности, а в България има 1, която даже не е енергийна общност по разбирането на ЕС. Правим формални реформи, които не водят до създаване на реални бизнес модели и реални възможности да се генерира икономически продукт и това е разликата със съседите ни, които се изстрелват с години напред, това коментира Драгомир Цанев, изпълнителен директор на Център за енергийна ефективност ЕнЕфект, в предаването "Светът е бизнес" с водещ Ивайло Лаков.
Основните мотиви за прогресирането на вертикалния газов коридор, който минава през Гърция, България, Румъния и достига Централна Европа, са свързани с нуждата от диверсификация и регионална колаборация, каза Цанев. Коалициите с регионалните партньори създават устойчивост срещу чуждото влияние. Работата по проекта се извършва от служебното правителство, но това не е първият път, в който нередовно правителство задава посоката на дългосрочна политика на страната.
Инвестициите в енергетика трябва да са в две направления – диверсификация и разнообразия на енергоносителите и намаляване на потребността от енергия в ключови сектори. За тази цел обаче е нужно да има системно мислене и дългосрочно планиране на инвестициите. Ако бъдат санирани само блоковете, които се отопляват изцяло на електроенергия, ще се спестят достатъчно мощности, за да бъде изключена ТЕЦ „Бобов дол“, а тези блокове са малка част от сградния фонд.
Въпреки добрия момент за въвеждане на либерализация на пазара на ток, тази мярка бе отложена. Това е проява на популистко решение, като трябва да бъдат поставени дългосрочните обществени интереси във фокуса.
„С цел конюнктурни ползи, връщаме реформите назад. Имаме дефиниция за енергийната бедност, но нямаме механизъм за нейното прилагане. Тази дефиниция е абсолютно безполезна към настоящия момент и това е факт от година и половина. Няма отговорна институция, която да я прилага. Имаме дефиниция и за енергийни кооперативи (общности) от 9 месеца. В Гърция две години след дефиницията имаше 1000 енергийни общности, в България има 1, която не е енергийна общност по смисъла на ЕС. Правим формални реформи, които не водят до създаване на реални бизнес модели и реални възможности да се генерира икономически продукт и това е разликата със съседите ни, които се изстрелват с години напред.“
Зелената сделка се бори с много негативизъм от страна на хората, като това се дължи на обективни и субективни фактори. Обективните са свързани с кризите, които настъпиха около нея, но се създава неразбиране каква е целта ѝ и какво може да донесе на гражданите. Гостът обясни, че Зелената сделка е покана за инвестиции в цифрови и зелени технологии, свързани с околната среда, като фокусът ѝ е енергетиката. Той допълни, че регулациите на национално равнище, обаче убиват частните инициативи и пазара.
Следващото правителство трябва да предостави предвидимост, проследимост и последователност на политиките и финансовите ресурси, свързани с тях.
„Трябва да направим така, че обществото като краен ползвател на ползите и бизнесът, като доставчик на услуги, да знаят какво ще се случат в следващите от 5 до 10 години и да знаят какъв финансов ресурс е заделен за това, за да може да си планират собствения капацитет и собствените инвестиции. Ако тази философия се следва – консултантският и строителният бизнес са достатъчно гъвкави, за да осигурят продукта, а гражданите са убедени в ползите от енергийната ефективност.“
Вижда се борба за статуквото около топлоелектрическите централи в страната, въпреки че от години е ясно, че този сектор няма бъдеще. Гостът обясни, че ако бъде предоставена алтернатива в друг сектор, с достойно възнаграждение за работещите в тази индустрия, то те биха се насочили натам. Но в обществото се повтаря мотивът за лошия ЕС, който иска да отнеме работата на хората.
Целия коментар гледайте във видеото.
Всички гости на предаването "Светът е бизнес" може да гледате тук.